Черните ангели идват!

26.09.2015 г.

На срещата на върха в Брюксел на 23.09.2015 г. беше взето решение да се правят имиграционни центрове (лагери за имигранти) в Гърция и Италия. От тази среща разбрахме, че Бойко Борисов сам е изявил желание България да се превърне, в „гореща точка“, където да се настаняват навлизащите на наша територия чужденци. Ето дословно думите на германския Федерален канцлер Ангела Меркел на конференцията:

„Разговаряхме за Италия и за Гърция, но България също отбеляза, че има обща граница с Турция и е под огромен имиграционен натиск. Ние подходихме с разбиране и отговорихме, че ако България иска подобна гореща точка ще получи същата подкрепа от Европейските институции и агенции, както Гърция и Италия. Не сме искали да налагаме нищо на България, но България сама каза: „Имаме проблем. Защо и ние да не участваме?““

Независимо от това, на следващия ден, на 24.09.2015 г. Бойко Борисов изказвайки се на конференция за бежанците, организирана от Института за стратегии и анализи заяви, че в Брюксел е защитил националните интереси?!? “Трябва ли и в България да влязат 100 000 или 200 000 бежанци и тогава да искам извънреден съвет и да поставям въпроса дали България е гореща точка или не?”, заяви Борисов. С други думи, той казва, че така и така вече сме гореща точка, защо сега да не узаконим съществуващото положение и да вкараме още имигранти. Но това е все едно да твърдим, че понеже една жена вече е била изнасилена от един мъж, то значи няма значение дали след това още 10 мъже ще направят с нея същото. Тоест, сами разбирате, че тази логика е напълно несъстоятелна. Защото едно е в страната ни да има 10-15 хиляди бежанци, а съвсем друго е да има 100 или 200 хиляди.

Последваха оправдания, че виждате ли, аз не съм казвал подобно нещо. Преводачката е сбъркала, Меркел неправилно е изтълкувала думите ми и други такива подобни шмекерлъци. Но всички тези неща просто звучат несериозно, особено от устата на високопоставен политик, който представлява нашата държава на международно ниво. Как например думите на унгарския президент Виктор Орбан никога не бяха изтълкувани неправилно? Как неговите преводачи никога не допуснаха „грешка в превода“? Дали това не се случи понеже унгарският премиер още от самото начало твърдо и категорично се изказа против настаняването в Унгария на каквито и да било нелегални имигранти? Позицията на унгарците беше абсолютно безпрекословна. Не желаем имигранти и точка! Какво тук има непонятно? Докато нашият премиер все суче, все извърта, все шикалкави и накрая резултатите все са плачевни.

Така че тук трябва да си признаем, че Бойко Борисов е направил гаф в Брюксел, като е заел такава либерална позиция. Защото всеки един признак на слабост, всяко едно колебание, всяка една непремерена дума на нашия Премиер веднага се тълкува от имигрантите като пряка покана да се отправят незабавно към нашата граница. Правилната позиция на българския премиер в тази ситуация е да се изправи мъжки и да заяви категорично, че в България не желаем да приемаме повече когото и да било. И тези, които вече имаме са ни в повече. Но вместо това какво говори той? Пак на същата конференция за бежанците на 24.09.2015 г. той казва: „Ще се спра още веднъж на думата ”неотблъскване”, защото като член на Европейския съюз ние също имаме своите задължения за „неотблъскване”. А и всеки, който си представя, че армията, жандармерията и полицията ще стрелят на границата и ще отблъскват жени, деца и мъже – поне аз не бих издал такава заповед”.

Но тук не става въпрос за неотблъскване. Бойко Борисов като премиер на Република България има стриктното задължение да спазва българските закони. А законът повелява, че националните граници трябва да бъдат стриктно охранявани. И не става въпрос за това дали нелегалните имигранти са мъже, жени, деца или старци на инвалидни колички. След като тези хора нямат документи и се опитват нелегално да се прехвърлят на наша територия, те нарушават закона, следователно не е въпрос на личен избор на Премиера едни да пуска, а други да не пуска. Вместо това той трябва стриктно да изпълнява закона, т.е. да дава съответните нареждания, с цел охрана на българските национални граници.

Борисов многократно се позова на писмото на турския си колега Ахмед Давутоглу, че Турция „очаква семействата на народите, особено Европейския съюз, и други европейски държави, да приемат хора, които бягат от места с конфликти. В рамките на колективните усилия срещу кризата първостепенната мярка трябва да бъде установяване на зона на безопасност, която може да се създаде в северната част на Сирия. А това са повече от 7 млн. души, които искат да тръгнат по пътя към Европа. В момента, тези които са в Йордания и Ирак, продават каквото имат, само за да си купят билет, и това са милиони души натиск върху границата”, се казва в писмото на Давутоглу до Борисов.
Дори да приемем, че това действително е така, в писмото на турския президент не се казва, че само около 40% от така наречените „бежанци“ са сирийци. И в писмото не се казва също така, че турската страна не само съдейства, но и фактически изтласква тези хора към Европа. В писмото на Давутоглу до Борисов не се казва също, че останалите 60% от този нелегален имигрантски поток са най-различна смес от хора, които нямат абсолютно нищо общо с войната в Сирия. Говорим за огромна маса хора от Габон, Лесото, Еритрея, Либия, Судан, Мали и дори такива далечни и екзотични страни, като Пакистан и Афганистан. И какъв е отговорът на Борисов по този въпрос? В сутрешния блок на бТВ на 25.09.2015 г. той казва: „Моят отговор е, че когато в една река се получи наводнение или вълна, тя увлича със себе си и други, които са вече чисто икономически имигранти.“

Но този отговор не обяснява кой предизвиква тази вълна? А именно отговорът на този въпрос може да предпази българската държава от нашествието. Защото може да се окаже, че именно този, чието писмо Бойко Борисов така охотно цитира по медиите, всъщност е част от проблема. Защото вече на всички става ясно, че този процес е прекалено добре режисиран, за да бъде нарече стихиен. Според теорията изнесена в прословутото писмо излиза, че бедните хорица са продали и последната риза от гърба си, за да си купят (забележете!) билет за Европа. Значи Давутоглу ни обяснява, че нелегалните превозвачи издават билетчета! И този поток в близкия Изток (който е 40%) изведнъж увлича със себе си (напълно случайно!) като река имигрантски поток от хора, които се намират иначе на хиляди километри разстояние в Африка и в Азия?!?

Но съгласете се, че това е напълно несериозно. Според Борисов (а той всъщност повтаря думите на Давутоглу), сирийците се прибират от бежанските лагери в Ливан и в Йордания където са били досега, продават каквото имат в Сирия и с така получените „малки пари си купуват билет (!) за самолет и изобщо тръгват да си търсят нова родина“. Не се казва кой купува жилищата им? Пък и нали всичко е разрушено там. Какво тогава продават? Развалините ли? И как така купуват билет за самолет? Нали нямат визи? Значи плащат десетки хиляди долари на нелегалните превозвачи, а не си купуват билет за самолет. Пък и войната в Сирия се води вече четири години. Защо сирийците не разпродадоха имуществото си миналата година или по-миналата? Защо точно сега? Но дори и да приемем, че тази теория е вярна за 40% от нелегалните имигранти, т.е. за сирийците (макар че и към нея имаме страшно много въпроси), за останалите тълпи какво да кажем? Какво продават например афганистанците?

Не е трудно да се види, че разстоянието между Афганистан и България по пряка линия е около 4 000 км. От каква война бягат тези хора? Освен това не ви ли прави впечатление, че толкова години руснаците водиха унищожителна война в Афганистан, но през цялото това време не видяхме нито един афганистански „бежанец“. След това американците водеха там дълги години не по-малко унищожителна война, но пак нито един афганистанец не се сети да поеме на дълъг път към Европа. А сега изведнъж без видимо да има никакъв повод за това, изведнъж десетки хиляди афганистанци се юрнаха да се спасяват неизвестно от какво в точно подбран момент.

А защо ли към тях се присъедини също така и огромна тълпа от Пакистан? Пакистанците пък от кого бягат? Последните военни действия там са се водили през 1971 г. И как се случи така, че хора събрани от десетки различни мюсюлмански държави започнаха да нахлуват в Европа като по команда по едно и също време? При това, забележете, че всеки един от тях си е загубил паспорта, но нито един от тях не си е загубил смартфона или картата за банкомата. И кой изобщо снабди тези хора със модерни мобилни телефони? Стана ясно, че много от тях не са ползвали такива устройства досега. А кой ги снабди с карти за банкомати?

Вие можете ли да посочите пример за някой човек, който някога е теглил пари от банкомат в Афганистан например? В тази страна живеят 32 милиона души население, от които смея да твърдя, че не повече от няколко хиляди души в живота си са виждали какво представлява карта за банкомат. Другите нито са виждали, нито са чували за подобно съвременно изобретение на науката и техниката. То и в България допреди 10 години малко хора ползваха банкомати, та какво да говорим за Афганистан. Същото е положението и в повечето африкански държави, откъдето идва огромно множество нелегални имигранти. И изведнъж всички те по магически начин се сдобиха със съвременни смартфони, с инсталиран GPS и други чудеса на техниката, имат в джобовете си карти за банкомати и достатъчно налични пари, за да платят на превозвачите 10, 20 или 30 хиляди долара, за да бъдат прехвърлени нелегално през границата и всички те действат дружно като по команда.

Колкото повече се замисляме върху тази ситуация толкова повече ни се набива в очи едно много важно обстоятелство. Единственото общо нещо между цялата тази разнородна тълпа е обстоятелството, че всички те са мюсюлмани. Всички до един! И много от тях са мъже в боеспособна възраст. На Бойко Борисов не му ли направи впечатление това обстоятелство, преди да дава предложения в Брюксел за изграждането на допълнителни бежански центрове в България? Иначе той обича да се кръсти пред телевизионните камери в студията, но ако е истински православен християнин, не му ли направи впечатление, че само религията е общото, което сплотява тази смесена тълпа?

Аз и друг път съм го заявявал и сега пак ще го повторя. Войната, която се води в момента е глобална, но тя не е икономическа война, както изглежда на пръв поглед. Тя е религиозна война. Повече по тази тема можете да прочетете тук. Така че войната не се води всъщност дори между САЩ и Русия. Войната се води срещу православието. А ислямът се използва просто като оръжие в тази война. На нашия Премиер това трябва да му стане пределно ясно час по-скоро, понеже в противен случай той ще бъде употребен в тази война по начин, който няма да му се хареса.

Винаги е по-добре да се греши съзнателно, вместо неосъзнато. Ето например ние имаме президент с изключително нисък рейтинг. Хората масово не го харесват, защото мислят, че той е слаб, безхарактерен и е под чехъл. Но хората допускат грешка, защото те го съдят по външния му вид, а в действителност би трябвало да го съдят по делата му. Според мен нашият президент осъзнава изключително добре всичко, което става около него. Той на външен вид изглежда слаб, но всъщност не е минал и един ден, в който той да не е нанесъл някаква конкретна практическа вреда на България. Той отдавана е избрал своята позиция и твърдо се придържа към нея. В тази битка той е на страната, която воюва против православието, тоест против Русия.

А Бойко Борисов в момента стои по средата. Той се колебае. Говори едно, а прави друго. Изглежда силен, но всъщност е нерешителен. Създава впечатлението, че не е съвсем наясно какво реално се случва в света. Мисли си, че по този начин ще успее някак си да замаже положението и да угоди на всички. В Брюксел говори едно, а после на следващия ден в България казва съвсем друго. Обаче това не може да продължава безкрайно. Много скоро той ще трябва да направи своя окончателен избор. Той ще трябва съвсем конкретно да се определи на коя страна е. Той просто ще бъде притиснат от обстоятелствата да го направи. И тогава той няма да може повече да извърта, защото ще бъде принуден ЧРЕЗ ДЕЛАТА СИ да покаже на чия страна е. В историята винаги настъпва момент, когато трябва да покажеш на коя страна си. Това особено важи за държавниците от висок ранг.

Ето например, Тодор Живков до последния момент не измени на своята политика. Когато към края на управлението му външните обстоятелства започнаха да го притискат към стената, той трябваше да направи избор – или да тръгне по предателския, разрушителен път на Горбачов или да бъде свален от власт. Но той не тръгна с Горбачов. Той остана верен на своя идеал до последно. И затова в историята името на Тодор Живков ще бъде записано тъкмо по този начин. А именно, че той от първия ден до последния е следвал един определен идеал. Да, той впоследствие беше оплют от мнозина, но днес вече на всички става ясно (в това число дори и на младите хора), че по време на неговото 33 годишно управление в България само се строеше и се изграждаше. Разграбването и разрушението настъпиха след като Тодор Живков беше вече свален от власт. По негово време до последния момент той не измени на своя идеал.

Или да вземем другия голям държавник, който сме имали през 20 век. – цар Борис III. По негово време въпросът е бил поставен остро по подобен начин, по който той е поставен и в наши дни. Борис III е трябвало да вземе важно държавническо решение – на чия страна да застане България? На страната на хитлерофашистка Германия или на страната на СССР? Борис III, бидейки немски потомък естествено присъединява страната ни към хитлерофашисткия пакт. В продължение на 4 години той се кълне във вярност на Хитлер и изпраща тонове пшеница, месо и продукти на немците, като по този начин обезпечава войската им и тила им. Но, накрая през лятото на 1943 г. въпросът най-накрая му е бил поставен ребром. Хитлер настоявал български войски да отидат да се бият на Източния фронт в подкрепа на фашистите срещу руснаците. Борис III не е могъл повече да шикалкави. Четири години той е увъртал, но накрая от него се е изисквало С ДЕЛАТА СИ да покаже на чия страна е. Той или е трябвало да изпрати българи да се бият срещу руснаци или е трябвало да бъде премахнат от политическата сцена. А как се премахва от политическата сцена един цар? Така, че той също е взел своето решение, с което е останал в историята. Може да се каже, че това му е струвало живота. Но затова пък той остава в българската история като цар, който не е допуснал при своето управление българи да участват в братоубийствена война.

Ето че в момента Бойко Борисов е изправен пред подобен много важен избор. И много скоро той просто ще бъде принуден от обстоятелствата да покаже С ДЕЛАТА СИ какъв е неговият избор. Досега всички негови действия са в услуга на ЕС и против Русия. Лично негови са решенията за закриването на проекта „Бургас-Александруполис“ и атомната електроцентрала в Белене. Спирането на „Южен поток“ стана също непосредствено дни, след като той беше избран за Премиер за втори път. Освен това през февруари 2015 г. неговото правителство изтегли почти без всякакви дебати в парламента зашеметяващ 16 милиарден външен дълг. Но това съвсем не е всичко.

Ние вече по принцип свикнахме с мисълта, че е нормално да ни управлява мафия. Склонихме и на всякакви задкулисни договорки между ГЕРБ и ДПС. Досещаме се, че цялата незаконна търговия в страната (като например тази с цигари, оръжие, наркотици и други подобни) най-вероятно се извършва под закрила на държавата. Приехме за нормално да плащаме кръвен данък на богатите държави и да прокудим от страната си своите деца, братя и сестри. Приехме за демократично да обезлюдим почти цяла България, с изключение на големите градове. Вече не обръщаме внимание и на това, че всяка година от картата на страната по брой на населението се заличава по един голям окръжен град като Ловеч, Силистра, Димитровград, Търговище или Монтана. Стана ни пределно ясно, че в нашата собствена страна вече права и свободи имат само малцинствата, а почти всеки втори гражданин от български етнически произход е осъден от прокуратурата за нещо. Започнахме да свикваме както с незаконните цигански постройки, така и със законните хиляди джамии, които продължават да никнат като гъби по изконно православната българска земя. Но вие сами разбирате, че и това няма да е краят. Защото човешката лакомия не знае граници. Защото хората с власт си мислят, че след като българският народ мълчи и си трае, значи всичко е наред и можем да го товарим още и още.

Затова в най-скоро време върху Бойко Борисов ще бъде упражнен много силен натиск той да направи и следващата решаваща стъпка. От него ще се изисква да разгради изобщо българската държавност, като вкара в страната ни стотици хиляди нелегални имигранти с мюсюлманско вероизповедание. Ето тук вече ще се реши с какво Бойко Борисов ще бъде записан в историята. Защото ако го направи, страната ни ще бъде отслабена до невероятна степен. Българското население ще бъде постоянно тероризирано, като целта е то да се изселва, а неговото място да бъде заето от мюсюлмани (африканци, араби, азиатци и други подобни). А може и изобщо земята ни да се разпарчетоса и да се издигне искането отделни територии със смесено население да бъдат обявени за мюсюлмански провинции, а след това те да бъдат присъединени към Турция. Това е стара мечта на турския управляващ елит. И като гледаме как по телевизията Бойко Борисов непрекъснато чете въодушевено извадки от писмата на турския премиер-министър Ахмет Давутуглу не можем да бъдем спокойни, че един ден това няма да се случи. И то с предателското активно съдействие на нашият собствен политически елит.

Така че по всичко личи, че това, което Бойко Борисов в момента прави е една обработка на общественото мнение, една подготовка да приемем за нормален и следващия последен и съкрушаващ удар върху изстрадалия ни народ. Той обаче ще бъде като удар с нож в сърцето на българската крехка държавност – вкарването в страната на стотици хиляди нелегални мюсюлмански имигранти от всички краища на света. Така че ако Бойко Борисов е действително православен християнин той би трябвало да се бори със зъби и с нокти това да НЕ се случи. Вместо това обаче ние сме свидетели на обратното. Пред камерите той се кръсти и се полива със светена вода, а при първа възможност в Брюксел настоява за изграждането на нови „горещи точки“ в България. Казано е: „По делата ще ги познаете“.

След време от нас се очаква да свикнем и с това да започнат да ни замерят по улиците с камъни, ако сме изпили една бира, например. Едва ли не трябва да приемем, че е нормално да започнат да изнасилват жените ни и дъщерите ни, понеже те не са били облечени според изискванията на Корана. Може би от нас ще се изисква дори и това да приемем с благодарности, понеже така щял „да се облагороди генетичния ни фонд“? Подобно заявление в пряк текст вече ни беше съобщено от уж „българката“ Кристалина Георгиева. То беше казано по повод на сирийците, но защо да ограничаваме своята толерантност само към тях? В качеството си на еврокомисар кой знае какви закони тази жена може да прокара утре в Европарламента? А от нас, етническите българи, се очаква в недалечно бъдеще да приемем всичко това напълно спокойно и пасивно. Дори може след време по съвсем демократичен и официален начин да обявят етническите българи за втори сорт хора, понеже сме „гяури“ и „неправоверни“. Съгласете се, че чашата на търпението на народа в един момент просто няма как да не прелее.

Защото каква е принципната разлика между настоящето положение и положението на българите по време на турското робство? Има ли такава? Тогава ни е колил и бесил само един народ, а сега ще го правят нелегални имигранти от най-различни държави. Тогава сме били официално под властта на султана, а сега само който не е пожелал, само той не ни е експлоатирал. В списъка се нареждат посланици на чужди страни, политически партии, финансирани от съседни държави, наши родни български предатели, американци, германци, французи, англичани и прочее „европейци“. Американците крадат златото ни и получават от нас пари за нищо от Мариците, чехите са лапнали електроразпределителната мрежа, немските търговски вериги убиха българския малък бизнес и т.н. И всичко това се прави, за да може когато руснаците дойдат на наша земя след няколко години да заварят тук само тотален хаос и разруха. А те обезателно ще дойдат или във втората половина на 2017 г. или в първата половина на 2018 г. Така, че време не остана.

Противостоянието на ЕС срещу Русия не е принципно нещо ново. То е просто продължение на всичко това, което вече многократно се е случвало в миналото. Историята винаги се повтаря. Тя всеки път е облечена във нова форма, но съдържанието на процесите е винаги едно и също. Аз многократно съм заявявал, че до 2018 г. посоката в България ще се обърне на 180°. Това ще стане със или без желанието на нашия политически елит. Ситуацията е много подобна на това, какво се е случило в България две-три години непосредствено преди 9 септември 1944 г. За да се стигне до подобна развръзка обаче са нужни още няколко години. Тоест представете си, че все едно живеем в момента към края на 1941 г. Нещата днес са поставени по много сходен начин.

До края на тази година ще се обърне посоката в Украйна. Там много скоро ще има нова власт и ново правителство. След това ще се обърне посоката в Сирия. После вероятно ще дойде ред на Молдова и на Румъния. А след това неизбежно ще дойде и наш ред. След което ще настъпи „обратен преход“ от около 20 години, през което време на всички ще стане ясно, че дружбата ни с братския руски народ ни е „жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Никой обаче не бива да си прави илюзиите, че в България ще настъпи веднага някакъв нео-комунизъм. Това няма да се случи по време на обратния преход. Системата ще си остане капиталистическа, но ще се промени икономическата и духовната ориентация на страната. Западноевропейските ценности ще бъдат заменени с православните ценности. А цялата икономика на страната ще бъде преориентирана към Русия.

В годините 1941 – 1944 г. са се извършвали много подобни процеси. Българският политически елит по това време е бил тясно свързан с фашистка Германия. На власт са идвали и са си отивали правителства, които са били назначавани и сваляни от Борис III. Фактически монархът е управлявал еднолично. В сила е бил Закон за защита на държавата, според който хиляди хора са били репресирани или убивани, по обвинения например за сътрудничество с комунистите. Но не само комунистите са били на прицел. Репресирани са били също така и членовете на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), земеделците и още много други.

По предложение на първото правителство на Богдан Филов, 25-то Обикновено Народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда. Хиляди хора са били избити в тези години по този начин.

Но на всяко действие винаги има равно по сила и обратно по знак противодействие. Организирали са се нелегални комунистически групи, които са организирали атентати и показни убийства на прокурори, генерали и видни политици. Всичко това е доста добре представено в българския игрален филм „Черните ангели“ на режисьора Въло Радев. Този филм е създаден по документалната книга „В името на народа“ на Митка Гръбчева. В ролите участват Стефан Данаилов, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев, Андрей Чапразов, Вълчо Камарашев и други.

Филмът е правен през 1970 г. Хората от по-старото поколение го знаят и са го гледали. За хората от по-младото поколение можем само да препоръчаме да го гледат, тъй като той отразява една важна част от българската история. Филмът е исторически достоверен и отразява действителни събития. Според фашистките полицейски архиви в периода 1941 – 1944 г. в София са действали повече от 70 младежки групи, подобни на тази, която е показана във филма. Те са разполагали с повече от 30 нелегални радиостанции, които пък царската власт яростно се е опитвала да заглушава. Комунистите разпръсквали позиви и лепели листовки из целия град. Така, че „информационна война“ се е водила и тогава точно така, като се води и сега. Единствената разлика е в технологиите. Но тази разлика няма принципно значение, защото същността си остава същата.

Филмите, които се правеха по времето на социализма в България трябваше да отговарят на много строги критерии и изисквания. Това важеше особено много за филмите, отразяващи антифашистката борба. Те задължително трябваше да отразяват историческата истина и да са базирани на действителни събития, за да не накърняват паметта на загиналите герои. Естествено в един художествен филм винаги присъства определено разкрасяване и героизиране, но в никакъв случай в социалистическата епоха не се допускаха пълни измислици и фантазии, така както това се прави днес повсеместно в съвременните филмови бози. Не забравяйте също така, че съвременните филми се правят изключително само с комерсиална цел, затова се залага преди всичко на зрелищния ефект, а не на историческата правда. С две думи съвременните филми са просто един лъжовен и развлекателен бизнес, чиято основна цел е извличането на печалби, докато по-старите филми от времето на социализма имаха и друга цел, например историческа цел, възпитателна цел, образователна цел и т.н.

Филмът „Черните ангели“ естествено стъпва на определена идеологическа основа, типична за времето си. Но като се абстрахираме от комунистическата идея, сюжетът на филма е много интересен. Защо? Защото той показва, че когато се създаде определен политически режим, който не дава възможност за свободно волеизявление на народа, то рано или късно на сцената се появяват екстремистки елементи. Когато системата не позволява промяна по демократичен начин, то рано или късно възникват организации, които започват да се занимават с професионалното осъществяване на терористични актове. И е напълно естествено първа мишена на тези групи да станат видни политически деятели – прокурори, министри, депутати.

Според мен точката на кипене в България е достигната и трябва още съвсем малко течността в казана да почне да ври и да кипи. Ако правителството даде зелена улица в България да влязат стотици хиляди нелегални имигранти от всички краища на мюсюлманския свят, според мен в страната ще настъпят необратими процеси. Не бива да се смята, че българският народ всичко ще понесе и всичко ще изтърпи. Има си определен предел. И историята ни доказва, че ние българите сме търпеливи, но до време. Многократно сме го доказвали.

Също така не бива да се подценява ролята и на двата милиона българи-имигранти, които са прокудени от българската държава в чужбина. Една голяма част от тях казват, че не ги вълнува какво се случва в България, но е достатъчно страната ни да бъде залята от мюсюлмански бежански орди или да започнат да се режат парчета земя от Родината ни и според мен те също ще се задвижат. А не забравяйте, че една голяма част от тях са умни, интелигентни и състоятелни хора. Нищо чудно те да замислят, да организират и да финансират новите „черни ангели“ на България. И когато започнат да падат магистрати, прокурори и политици ще знаете, че промяната е вече много близо.

На всички вече стана ясно, че днешните властимащи не могат да бъдат осъдени от сегашната ни съдебна система. Но по време на царска България също не е било възможно да бъдат осъждани магистрати, прокурори и политици. Те също в онези години са се смятали за недосегаеми. Но именно, когато те са се чувствали в пълна безнаказаност и неприкосновеност, са се появявали изневиделица черните ангели, които са извиквали в лицето им: „В името на народа!“ и са изстрелвали по няколко куршума в сърцето им.

В една от сцените на филма „Черните ангели“ ръководителката на групата чете следната обосновка за това защо комендантът на столичния гарнизон е осъден на смърт. При това не забравяме, че макар и на филм, но всъщност става въпрос за действителни персонажи.

„В името на народа. Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) осъжда генерал Кирил Дамев Лазаров, комендант на столичния гарнизон, агент № 1 на хитлеристите в България, водач на младежката хитлеристка организация „Национални легиони“, поборник за изпращането на български войски на Източния фронт, на смърт чрез разстрел. Присъдата да бъде изпълнена от бойната група със специално предназначение. Вън фашистките окупатори от България! Смърт на фашизма, свобода на народа! Главен щаб на НОВА.“

Естествено по днешните понятия подобни организирани групи могат да бъдат спокойно наречени терористични организации и да бъдат преследвани по закона. Точно така е било и в миналото. Членовете на такива нелегални организации са били преследвани по Закона за защита на държавата и са били убивани както със съд и присъда, така и без много церемонии – например били са разстрелвани на улицата от засада от тайни агенти. Но ние знаем, че нищо в историята не продължава вечно. Дори и най-стабилната власт може много бързо да бъде съборена и на нейно място да бъде поставена друга власт. Това изобщо не представлява особен проблем. Както това е ставало преди, така може да стане и за в бъдеще.

Всички тези хора, които преди 9 септември 1944 г. са били „терористи“ и „нелегални“ изведнъж на следващия ден са се събудили като герои. На тях и на техните деца след това се даваше званието „Активен борец против фашизма и капитализма“. И тези хора, както и членовете на техните семейства след това в продължение на дълги години се ползваха с редица привилегии. А тези, които преди 9 септември 1944 г. са били във властта и са се имали за „недосегаеми“ бяха разстреляни по бързата процедура от Народния съд. На тези, които много им провървя, запазиха живота си, но се оказаха по затворите и им беше конфискувано цялото имущество. И като знаем, че историята непрекъснато има свойството да се повтаря, не си мислете, че някой е застрахован това да не се повтори отново.

Но тези млади хора, които преди 9 септември 1944 г. са дали живота си, най-вероятно не са го правили защото са искали един ден да се ползват с облаги и привилегии. Тези хора в болшинството си са били идеалисти. Те са живели в името на една идея. Тя е била да видят немско-фашистките войски вън от България. Защото България през онези години е била окупирана от немски войски. А какво биха казали същите тези хора днес, ако биха могли да видят, че в България са разположени американски бази, с множество американски танкове и че на наша територия са инсталирани американски ракети, които са насочени към Русия? Нима ако те бяха живи днес те нямаше да се хванат пак за пистолетите и за автоматите? Най-вероятно биха го направили отново.

И нека никой да не се успокоява с мисълта, че това видите ли, било станало много отдавна и при различни исторически обстоятелства. Обстоятелствата може да са били различни, но същността е същата. България и днес е окупирана. Ние не сме суверенна държава. Предполагам това вече стана ясно за всички. Освен това не забравяйте, че кръвта на тези хора, участвали в онези години във въпросните 70 нелегални организации в София не е изчезнала. Тяхната кръв не се е разтворила в небитието. Тя се е предала в жилите и на съвременните поколения. Защото тези хора, които тогава са загинали, са били всъщност наши майки и бащи, наши баби и дядовци. Техните деца, внуци и правнуци и до днес сигурно се разхождат из София. Може би някои от техните наследници са имигрирали зад граница, но кръвта им и днес ври и кипи (подобно на техните майки и бащи, баби и дядовци), когато виждат, че страната ни е отново поробена.

И каква разлика има, че този път тя е поробена от американци, от про-турски партии и движения и от продажни български политици? Същността е същата. А сега на всичкото отгоре ни готвят да ни вкарат на наша територия още и стотици мюсюлмански нелегални имигранти, събрани от всички краища на света. Ясно е, че това, което е започнато от немците и англичаните по времето на Втората световна война продължава да се върши и днес от техните деца и внуци. Затова не бива да си правим илюзии, че това окупационно положение ще продължава вечно все по този начин. Рано или късно ще има развръзка. И тя ще бъде по образ и подобие на това, което вече се е случило в недалечното ни минало. Историята винаги се повтаря. И развръзката е винаги една и съща. А това е така, защото кръвта на вода не става!

За по-нататъшно вникване в темата ви препоръчвам още и следните статии:
1. България между ЕС и Русия: от два стола на земята!
2. Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!
3. US танковете в България: “присъствие” ли са или “робство”?
4. България е вече официално под робство (за трети път)!
5. Възможна ли е промяна на системата по демократичен начин?