Сега е моментът да възкръсне проектът “Южен поток”

част 2

29.11.2015 г.

Българинът обикновено прави грешката да бъде свръхкритичен и да е вечно недоволен от своите управляващи. Това отношение не е конструктивно, понеже всеки един човек от плът и кръв е склонен да допуска грешки. Безгрешни хора няма. Особено тези, които се занимават в държавна политика, са принудени да се потопят в голяма нечистотия. Но нещата трябва да се разглеждат от една по-висша точка. Западните народи са много по-толерантни към своите управляващи, понеже тези етноси са по-прагматично настроени. На тях им е ясно, че един идеалист не би могъл да се задържи на власт дори един ден. Тактиките, които се използват в политиката, често са коварни и безмилостни. Така че що се касае до политиците, то както на Запад, така и у нас засега се налага да се избират не онези, които са най-положителни и добродетелни, а онези, които са най-малко зли и пагубни.

След падането на Наполеон от власт положението на французите не се подобрява. Народът масово не поддържа краля, а продължава да изпитва симпатии към бившия си император. По логика в България нещата би трябвало да се развият в същата насока. [докато четем текста не забравяме,че той е писан в първата половина на 2013 г., непосредствено след падането на първото правителство на Бойко Борисов]. Правителството на Бойко Борисов падна от власт, вследствие на уличните протести, но „реституцията“ на предишните режими няма да бъде посрещната с одобрение от народа. Най-вероятно те ще продължават да таят симпатии към бившия си премиер-министър. Идеални хора няма. За идеални политици да не говорим. Така че народът може и да не е бил напълно доволен от управлението на Бойко Борисов, но сега като започне Юпитер да се приближава все повече към абсолютната си зона на статичност, ще става ясно, че преди е било по-добре, отколкото е станало след това.

Вероятно много от критиките, отправени към Бойко Борисов са основателни. Всъщност такива критики могат да бъдат отправени към всеки един човек. Може ли някой да посочи един безгрешен политик? Но всъщност е добре да разберем, че той до голяма степен не е имал голям избор поради две причини. Първата е тази, че за да можеше да остане сравнително неопетнен в условията на развихрена корупция, които царяха в страната през 2009 г., той беше длъжен да пази определена дистанция и да се постави в определена изолация. На второ място излиза важното обстоятелство, че според картата на България именно такъв тип силов политик е трябвало да дойде на власт през споменатия период. Вижда се, че Бойко Борисов по времето на своето управление правилно е изиграл предначертаната му роля.

Интересно е да отбележи още и фактът, че при излизането си от зоната на статичност Юпитер ще повтори отново движението си по абсолютно същите градуси. Това означава, че за в бъдеще следва да очакваме нови три години и половина управление на подобен род правителство. Дали това ще бъде пак самият Бойко Борисов или не, бъдещето ще покаже. При всички положения обаче на власт ще дойде политик от същия тип и правителство от същия тип. Като се изследва фиг. 9 се вижда, че това ще стане към средата на 2021 г. и ще продължи до към края на 2025 г.

За да разберем как точно ще се развиват събитията около статичната точка на Юпитер, трябва да се върнем малко назад и да видим какво се е случило няколко месеца преди Наполеон да избяга от о. Алба. Откриваме, че в началото на годината, докато все още се е провеждал Виенският конгрес, се стига до най-спорната тема, а именно Полско-саксонската криза. Руснаците и прусаците направили предложение, според което една голяма част от владенията на Прусия и Австрия в Полша трябвало да отидат във владение на Русия. Идеята била да се създаде голямо независимо Полско кралство, намиращо се под опеката на Русия. В замяна, на прусаците се предлагало да получат цяла Саксония. Това предложение се посрещнало с неодобрение от австрийците, французите и британците. На 3 януари 1815 г. те подписали тайно споразумение. Според него те се съгласявали да се съюзят във война, в случай на необходимост, за да предотвратят реализацията на руско-пруския план.

Виждаме, че крайните споразумения на Виенския конгрес биват предхождани от тайни споразумения между, източно-европейските, средно-европейските и западно-европейските държави. По същия начин което и българско правителство да се намира на власт в периода 21 февруари 2015 – 12 февруари 2021 (а най-вероятно през този период ще се сменят няколко такива), то тези правителства ще бъдат принудени да лавират между интересите на Запада и Изтока. Най-вероятно ще става въпрос за редица тайни споразумения, които ще бъдат договорени както с Европейския съюз, така и с Русия, а може би ще се обърне сериозно внимание и на Китай. Споразуменията ще са до голяма степен секретни, в стила на подписания таен договор от 3 януари 1815 г. Това е наложително също така, предвид сложната социално-политическа обстановка и масовите протести срещу ниския стандарт на живот в България. [сега вече става ясно, че всъщност основно ще става въпрос за „Южен поток“]

Но както тайните споразумения на Виенския конгрес са станали явни, така и този път всички секретни споразумения рано или късно ще излязат на бял свят. Следната история например е доста показателна. Подписаното тайно споразумение между Австрия, Англия и Франция и което всъщност било пряко насочено срещу Русия е било отпечатано само в три екземпляра. Един е останал във Виена в ръцете на Метерних. Друг един екземпляр е бил даден на ръка на Касълрей, който лично го отнася до английския принц регент Георг. А третият екземпляр е бил предаден на Талейран, който незабавно го изпраща в Париж до Луи XVIII. Междувременно обаче Наполеон бяга от о. Елба и скоро след това влиза в Париж. Това станало толкова внезапно, че никой не бил подготвен за това. Луи XVIII панически напуска двореца един ден преди Наполеон да влезе в града. В суматохата той забравя важния договор на бюрото в кабинета си. Наполеон, след като го прочел, веднага наредил на куриер да замине за Австрия и да го предаде лично на руския император Александър I. Ето така политическият заговор бива разкрит. В противен случай тази машинация никога нямаше да влезе в учебниците по история.

Изобщо в историята на човечеството вие ще срещнете много такива „случайности“, които ни позволяват да си изградим една малко по-правилна представа за историческите събития, които иначе ни се предават само в крайно изопачен вид. Тайното ще стане явно и този път. Каквито и „секретни“ преговори да се водят в периода 2015 – 2021 г. те ще станат достояние на българския народ.

Настоящ период на Юпитерова статичност в картата на България Предишен статичен период на Юпитер в картата на България

Юпитер преминава през 0°59′ Телец за пръв път при директното си движение в края на 1814 г. – именно тогава току-що е бил започнал Виенският конгрес. Следователно точката на абсолютна статичност, в която Юпитер ще се установи от 2015 г. до 2021 г., няма начин да не протече в духа на това изключително важно събитие. Фактът, че прогресният Юпитер ще се закове в продължение на шест години в тази точка е от изключително голямо значение за бъдещето на България и това на Европа. При това не бива да изпускаме от вниманието си обстоятелството, че става въпрос именно за началото на Виенските преговори, които продължили доста месеци наред.

В точките на статичност се задава курсът на новото направление за доста голям период от време нататък. Астрологическото откритие, че тази точка на статичност кореспондира именно със случилото се на Конгреса във Виена, може да ни даде ключ към разгадаването на това, какво предстои да се случи в най-скоро време. Ако този конгрес не беше толкова важен, бившият съветник по национална сигурност на САЩ Хенри Кисинджър нямаше да напише своята дисертация именно на тази тема. Той започва с това, че за успешното достигане на краен договор не са нужни само дипломатически умения, а нещо много повече. Всяка една отделна нация не се съмнява в собствената си добросъвестност, но в същото време нито една нация не може да заложи изцяло суверенитета си върху добрата воля на своите съседи. От гледна точка на отделната нация нейните териториални претенции са „справедливи“ и „легитимни“. Но такива са също така претенциите и на нейните съседи. Ако една отделна нация би могла да получи всички възможни гаранции за всички свои претенции, то то това би означавало, че нейните съседи би трябвало изцяло да загубят своите собствени гаранции. Следователно заключава Кисинджър „тъй като абсолютна сигурност за една власт означава абсолютна несигурност за всички останали, това може да се получи само чрез силово завладяване и никога чрез законно споразумение.“

Така че в основата на всеки един траен мирен договор трябва да залегне относителната сигурност (а следователно и относителната несигурност) на всички негови членове. Гаранцията за стабилността на всеки продължителен мирен договор трябва да се търси не в липсата на претенции от страна на останалите участници, а в липсата на достатъчно големи претенции, които да търсят по насилствен начин преразглеждането на целия договор. Следователно, докато претенциите на всички участници могат да бъдат разглеждани в рамките на съществуващия договор има стабилност. В момента, в който един от участниците не вижда повече възможност да намери решение на своите претенции в рамките на съществуващия договор, се стига до военно положение.

Но протичането на Виенския конгрес става по доста своеобразен начин. Първоначално замисълът е бил решенията да бъдат вземани само от страните-победителки – Австрия, Прусия, Великобритания и Русия. Функциите на включените други страни (като Франция, Испания, Португалия и Швеция) е трябвало да бъдат сведени само до ратификация на вече готовите договорености. Но се случва нещо интересно. Френският представител Тайлеран успява ловко да използва противоречията между големите четири държави и да ги противопостави една на друга. По такъв начин неговата собствена намеса като балансираща сила става абсолютно необходима. И великите страни започват да търсят неговата помощ, за да могат да разрешат собствените си противоречия.

За нас от особено значение е периодът на преговорите към декември 1814 / януари 1815, защото прогресният Юпитер в картата на България ще се задържи на същия градус, който е пресичал по това време. А точно тогава се достига до най-дълбоката криза на преговорите, поради невъзможността на страните да намерят решение относно Полско-Саксонския въпрос. Прусия е била на границата на обявяване на война заради Саксония. По този повод Хенри Кисинджър пише в своята дисертация следното:

По този начин, въпреки че от средата на декември Виенският конгрес като че ли беше достигнал задънена улица, зад сцената се подготвяше фундаментална трансформация… [териториалните] оспорвания, направени през октомври и ноември, разбиха мита за съюзническото единство и заплахата от Франция не изглеждаше вече по-голяма от тази на някогашните съюзници… Така че в крайна сметка беше доказано, че договореност без равновесие е невъзможна, макар че крайното решение не дойде от осъзнаването на този факт. Европа беше спасена не в името на Европа, а в името на Саксония“55 .

В резултат на това между 27 декември 1814 и 5 януари 1815 се постига договореност с всички страни, че Франция ще бъде включена в преговорите. По този начин се постига баланс, като Англия посредничи за воденето на преговорите между Австрия и Франция от една страна и между Прусия и Русия от друга. Това е от изключително голямо значение, тъй като в този период се постига баланс на силите. Трябва да разглеждаме случилото се тогава в светлината на това, което предстои да се случи сега. Защото е много вероятно България да играе ролята на международен арбитър непосредствено преди да влезе в зоната на своята абсолютна статичност и непосредствено след като излезе от нея. По този начин, тя ще изиграе ролята на Франция по времето на Виенския конгрес. ИНТЕРЕСНО БИ БИЛО ДА ВИДИМ КОЙ БЪЛГАРИН ЩЕ ИЗИГРАЕ РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ТАЙЛЕРАН?

Мисията на България е да поддържа равновесието в Европа между противоречивите интереси на Изтока и Запада. Това многократно вече беше доказвано в примера с картата на България в далечното ни минало. Но сега по време на следващата зона на статичност ще се наложи България да поеме върху себе си още веднъж една голяма отговорност за това по какъв път ще се развива Европа през следващото столетие. Това е толкова важна мисия за България, че се е наложило Юпитер да спре своето движение напред през 1900 г. и да започне да се движи назад в продължение на 118 години, за да може да се закове именно на правилния градус, на който ние, българите трябва да обърнем сега изключително голямо внимание. Това е така, защото по време на първия път, когато Юпитер е преминал точно през това място и когато по това време се е провеждал Виенският конгрес, ние сме били все още под робство и един вид сме „проспали” всички тези събития. Затова сега ще ни се наложи да се събудим и да ги проследим с изключително голямо внимание отново, но вече при променена ситуация в Европа. Ще ни се наложи да правим това стъпка по стъпка, година след година, ден след ден в продължение на 11 години, за да сме абсолютно сигурни, че сме изпълнили мисията си правилно.

Както по времето да Виенския конгрес са били постигнати договорености, които не позволили разпалването на световна война в Европа в продължение почти на един век след това, то така и сега договореностите, които България спомогне да бъдат постигнати през тези 11 години на статичен Юпитер, ще зададат тона на цялото ни бъдещо развитие през 21. век. Затова преговорите трябва да бъдат провеждани с особено голямо внимание и далновидност. Обикновено най-добрият съдник за справедливостта на една кауза е народът. Затова определена информация от иначе тайните преговори задължително ще изтече по един или друг начин, за да може народът да бъде правилно информиран за това какви точно преговори се водят и дали насоката им трябва да бъде коригирана.

По време на Виенския конгрес е ставало въпрос за преначертаване на границите на Европа и за съхраняване на монархическото статукво. В наши дни процесът обхваща интегрирането на нови страни-членки в Европейския съюз и моделирането им по образ и подобие най-вече на Германия, Франция и Великобритания. По този начин се цели запазването на съществуващия в момента финансов ред, от който печелят най-вече именно тези страни. В миналото е ставало дума за установяване на нов ред в Европа, под егидата на монарсите на страните-победителки. В наши дни става въпрос за затягане на коланите и финансова дисциплина. Целта е изплащане на лихвите по външните дългове на периферните европейски държави. Всъщност това не е нищо друго освен работа-ангария, именно в полза на онези държави, които така услужливо са ни заели парите, т.е. Германия, Франция и Великобритания.

В миналото е ставало въпрос за установяването на световна хегемония на монархическия ред. В наши дни става въпрос за установяването на нов световен капиталистически/империалистически ред, под ръководството на същите тези държави (плюс САЩ). По време на Виенския конгрес монарсите са прекарвали по-голямата част от времето си в балове и забавления, а по-малката – в сепаратистки заседания и преговори. Мислите ли, че в наши дни положението е много по-различно? По време на Виенския конгрес колосални суми са били източвани от държавната хазна за издръжката на най-различни благородници, политици и дипломати. Организирани са били несекващи официални балове, вечери, приеми и прочие. В наши дни също вече се появиха доказателства в медиите за огромни средства, които безотчетно се източват от Европейския съюз и се насочват в частни банкови сметки. Виждате сами, че макар външно историческите обстоятелства да са се променили, по своята същност те са останали неизменни.

Следователно по аналогия не е трудно да заключим, че от 21 февруари 2015 до 13 февруари 2021 (т.е. в периода на най-голямата Юпитерова статичност) България ще договаря „мястото си под слънцето“ с господарите на новия световен ред. Тези преговори няма да са нито бързи, нито лесни. Една голяма част от тях ще бъдат секретни. Обществото ще започне да се досеща за това какво е било договорено едва след време, когато започнат на практика да стават ясни крайните резултати от тези договорености. Както навремето в началото на 20-ти век България е договаряла в продължение на четири години и половина консолидацията на външния си дълг, така и сега в продължение на шест години ще трябва да преговаряме с Европа за това какво място ще заемаме в бъдещия нов световен ред. На времето договореностите на Виенския конгрес не са станали обществено достояние веднага, а са изтичали на „порции“, така ще става и сега. Както тогава решенията на Конгреса са били обличани в красива риторика, така това ще става и сега. Но истинските цели ще се открият едва след време.

От опит знаем, че при статичен Юпитер напредък се постига доста трудно. Остава ни само надеждата, че този път Юпитер все пак преминава от ретроградно към право движение, следователно към края на споменатия период България все пак ще успее да се договори по основните клаузи на бъдещото си сътрудничество в Евросъюза. Трябва да ни е ясно, че в момента се установява бъдещото разделение на труда в Еврозоната. Затова към края на този период ще се установи положително каква ще е точно ролята на България в това бъдещо сътрудничество.

Можем спокойно да приемем, че формата на събитията, които ще се разиграят в близкото бъдеще, ще се различават по форма от онези, случили се в началото на века. Например, депутатите вместо с влак сега ще пътуват със самолет до Европа, за да водят преговорите. Вместо да си пишат писма, те ще си изпращат имейли или ще се чуват по телефона. Вместо да се договарят за бандеролите на тютюна и за мурурието, ще си говорят за електроцентрали, машини, оборудване и нови технологии. Но всъщност съдържанието на процеса, който ще се развие, ще бъде идентично, с това, което вече се е случило по времето на Виенския конгрес, когато Юпитер е преминавал през същите градуси на зодиака. Ще бъде идентично и със събитията, разиграли се в България в началото на XX век, когато Юпитер се е намирал в зона на статичност. Защото сега предстои да се случат едновременно и двете неща – Юпитер ще се движи пак по същите градуси на зодиака, както по времето на Виенския конгрес, като в добавка ще застане и напълно статично за шест години, както беше направил в началото на XX век.

Напълно реалистично е да очакваме, че в периода 21 февруари 2015 – 13 февруари 2021 нито едно българско правителство няма да може да изкара пълния си мандат. По време на предишната пълна статичност на Юпитер няколко правителства са паднали от власт, но после премиерите са им останали да управляват още известно време, понеже са се били преустройвали като „безпартийни“ или „временни“. Напълно логично е да очакваме и сега именно такъв развой на събитията. По време на предишната статичност на Юпитер най-големите бунтове и размирици са се случили именно по средата на статичния период. Така и сега следва да очакваме най-големите протести и масови демонстрации именно около 14 февруари 2018 г.

Има обаче няколко съществени разлики. Първата се състои в информираността на населението. През 1900 г. населението на България е било до голяма степен неинформирано какво точно се случва. Единствените източници на информация в онези години са били вестниците и устното предаване на информация от един човек на друг. Новините са се разпространявали много бавно и невинаги са отразявали събитията обективно. Независимо от юнашките усилия, които българските политици полагат, за да потулват една голяма част от своите деяния, българският народ през 2018 г. ще бъде неизмеримо по-информиран, отколкото е бил в началото на миналия век. Независимо от всички опити на управляващите да представят събитията по един или друг удобен за тях начин, самото наличие на радио, телевизия, интернет, социални мрежи, мобилни телефони и прочие съвременни чудеса на техниката предполага много по-голяма прозрачност на техните действия. Дори когато един политик лъже по телевизията, самият факт, че милиони хора имат възможността да виждат лицето му, да чуват гласа му и да четат „езика на тялото му“ предполага, че истината в наши дни излиза на бял свят много по-рано, отколкото това е ставало в миналото. В началото на века поданиците на Княжество България е трябвало да се задоволяват само с четенето на изявления по вестниците, като единствен източник на информация.

Другата основна разлика се състои в образоваността на днешния българин. Днес хората не приемат изявленията на политиците на сляпа вяра, както може би са правели преди. Те изискват от своите управляващи информация, която може да бъде достоверно проверена. Основните цифри за бюджета на България са качени в Интернет. За в бъдеще обществото ще изисква все по-голяма прозрачност и още по-голяма информираност за приходите и разходите в държавния бюджет. От особено значение са договорите с държавните поръчки. На кои фирми се възлагат държавни поръчки? Как именно тези фирми са спечелили съответните конкурси? Имат ли собствениците на тези фирми роднински връзки с някои от управляващите? Това са само една малка част от въпросите, на които за в бъдеще трябва да бъде отговорено преди съответната държавна поръчка да бъде възложена на фирмата. Съответната информация трябва да бъде направена достъпна за всички по интернет. Обжалването на решенията също трябва да бъде направено прозрачно.

Изобщо за в бъдеще прозрачността при вземането на решения на държавните органи прогресивно ще нараства. Интернет ще измени до голяма степен политическия живот, тъй като няма обективна причина една голяма част от информацията, свързана с държавното управление, да не бъде направена широко достъпна за цялото българско население посредством интернет. Изключение съставлява само тази информация, която може да бъде класифицирана като „военна“ или „правителствена“ тайна. Това е разбираемо. Но не бива търговски договори, (като например тези за доставката на електроенергия), да бъдат засекретявани по същия начин, понеже те бъркат в джоба на всеки един българин. Но както вече отбелязахме, периодът е свързан със секретност и тайни преговори. На населението няма да се даде обективна и точна информация какво се случва. Затова българинът ще трябва да чете „между редовете“ и сам да се досеща какво политиците и бизнесмените правят зад кулисите.

Тези, които са против тази информация да бъде широко достъпна за населението, са най-вероятно лично заинтересувани да работят на „тъмно“. Така те могат да обслужват личните си интереси за сметка на държавните. Между впрочем в миналото депутатите не са имали имунитет, както в наши дни. Член 155 от Търновската конституция е разрешавал те да бъдат съдени, ако е било доказано, че лично са се облагодетелствували за сметка на обществения интерес. Може би е оправдано във времена на криза подобен член да се въведе и в настоящата конституция? Това би могло да възпре донякъде корупцията в особено големи размери. Тодор Иванчов е бил български премиер през 1900 г. Три години по-късно той е бил съден за финансови злоупотреби, измяна и корупция. По аналогия следва да направим предположението, че някой български премиер, президент или виден политик, управляващ в периода на абсолютна статичност на Юпитер (21 февруари 2015 – 13 февруари 2021) също ще бъде съден по подобен параграф.

Третата основна разлика между 1900 г. и 2018 г. се състои в това, че сега ние вече разполагаме с доста точни данни, как са се развили нещата в предишната зона на статичност на Юпитер. Събитията от началото на миналия век са доста добре документирани. На базата на историческите документи, с които разполагаме, можем да направим аналогии и съпоставки и да „предскажем“ в общи линии какъв е сценарият за нашето бъдещо развитие тогава, когато Юпитер застане отново статично през 2018 г.

Българите, живели в началото на миналия век, не са били поглезени от съдбата по подобен изискан начин, както съвременният читател. Те не са се занимавали с астрология и не са следели движението на Юпитер. Или пък ако някои изключително напреднали личности са го правели, то те не са разполагали с точната астрологична карта на България. Тя беше открита от Михаил Борисович Левин едва през 1995 г. и стана сравнително по-известна на българската общественост едва 5-10 години след това. Но дори и да са разполагали с някаква приблизителна карта, предишните статични периоди на Юпитер са се случили през 1498 г. и през 1616 г. Тези зони на Юпитерова статичност са изобщо в други знаци и за тях има много малко останали исторически документи. Да не говорим с какви огромни технически трудности е трябвало да се справят астролозите в началото на XX век. За всяка най-малка справка е трябвало да се ровят продължително в сложни таблици, наречени ефемериди, които в онези времена не са се отличавали с особена точност.

Така че научни трудове от типа на този, който в момента имате възможност да четете станаха възможни едва през последните няколко години. Те са рожба на развитието на много отрасли на науката едновременно – история, астрология и компютърни технологии. Знам, че някои може да ми възразят, че за астрологията все още не е доказано, че е наука, но аз сега не желая да се включвам в подобни безсмислени спорове. На съвременното човечество му е отнета възможността да получава обективно познание по редица важни въпроси и това, както сами разбирате, се прави напълно умишлено. Много по-лесно е да се управлява народ, който тъне в невежество и суеверия, отколкото знаещ, можещ и просветен народ. Но всеки с отворено сърце и отворен ум може сам за себе си да докаже научността на астрологията. Ако всеки един българин се научи сам да прави елементарни астрологични изчисления, то тогава нашият народ ще може наистина да се самоуправлява. Тогава съдбата на нашата нация няма да се намира само в ръцете на няколко посветени „специалисти“, а ще зависи от колективния български гений. По този начин българите са от една страна поставени на изпитание, но и същевременно от друга страна им се дава средството как да преодолеят проблема. Това средство им се дава във вид на астрологично познание именно сега, защото то ще им е необходимо през следващото столетие.

——-

И накрая в заключение нека да кажем следното. Аз винаги съм казвал, че ябълката на раздора на „съвременния Виенски конгрес“ ще бъде проектът „Южен поток“. Именно той ще бъде заложен в основата на международните конфликти и в преразпределянето на силите на европейските държави. По думите на Кисинджър, когато една държава разбира, че е невъзможно да осигури своите интереси в рамките на така действащите споразумения (в дадения случай Русия, а пък защо да не включим тук и България), то следователно на тази държава не и остава никакъв друг избор, освен да прибегне до военна сила, за да пре-начертае границите и да измени съществуващите договори. Сега предполагам сами разбирате, защо нашите западни „партньори“ направиха всичко възможно през последните 26 години да съсипят напълно мощната ни армия, с която разполагахме преди това.

Явно е, че всички съвременни закони са написани изключително само в полза на англосаксонския елит. Това всъщност е една въпиеща несправедливост. И ако трябва в България да се измени политическия режим, за да може тръбата в крайна сметка да преминава през наша територия, то значи накрая именно така ще стане. От нашите български политици зависи дали ще се намери един български Тейлеран, така че полза от промяната да извлече както самия той, така и българската държава. Или ако такъв човек не се намери, то значи промяната ще се осъществи с гръм и трясък. В такъв случай промяната ще е придружена с тотално помитане на политическия елит и поставянето на негово място на друг елит. И в единия и в другия случай България в близките години неизбежно ще попадне в орбитата на руските гео-политически интереси поне за три столетия напред, а вероятно и за много повече. Който има уши да слуша, да слуша.

Темата за статичния Юпитер е развита в много по-големи подробности в книгата ми „България – прогноза за 21 век“.

ПРЕПРАТКИ:
1. Газопроводът „Турски поток” попадна под указа за санкциите срещу Турция. Русия замразява проекта за неопределено време. Публикувано: 26 ноември 2015, 15:40. http://www.blitz.bg/news/article/377298
2. Любомир Червенков. „България – астрологична прогноза за 21 век“. Издателска къща “Кибеа”, 2014 г. ISBN 978-954-474-639-1 https://lubomir.name/bg/книги/българия-астрологична-прогноза-21-век
3. Любомир Червенков. Историята винаги се повтаря. 17 февруари 2015 г.
4. Любомир Червенков. Черните ангели идват. 26 септември 2015 г.
5. Любомир Червенков. Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна! 10 август 2015 г.