За кармата на българския народ

23.03.2016 г.

Съвременен виц:

Професорът към студентите: „Кажете колеги, каква е разликата между оптимиста и песимиста?“

Глас от залата: „Оптимистът винаги вярва в положителния развой на събитията, а песимистът – в отрицателния. Като пример за песимист можем да дадем доцент Иво Христов. Той винаги очертава черна картина на бъдещето, като често обича да използва фразата: „Това е черна картина, но затова пък вярна“. Наскоро той даде интервю, в което каза, че бежанците от Турция нямало да дойдат в България.

Професорът: „А вие колега какво смятате?“

Същият глас от залата: „Аз съм оптимист. Ще дойдат. Ще дойдат!“

На 1 декември 2014 г. беше официално закрит изключително важният за България стратегически енергиен проект „Южен поток“. Това ме подтикна тогава да напиша статията „България между ЕС и Русия: от два стола на земята!“ (1) В нея ставаше въпрос за това как в следствие на сбърканата българска политика, комбинирана с лековерността и пасивността на българския народ не успяхме да седнем нито на европейския стол, нито на руския. Време е да си кажем истината в очите, та белким видим нещата най-после обективно в тяхната истинска светлина. Защото без болезненото обективно осъзнаване на истината е невъзможно да се измъкнем от тресавището, в което сме затънали до шия. А вече много скоро се очертава и главата ни да бълбукне в мръсната тиня.

Та във въпросната статия ставаше дума за това как българите следвайки една химера (интегрирането им с западноевропейските страни), изпуснаха възможността да седнат на руския стол. А в същото време европейският стол по най-елегантен начин им беше издърпан в последния момент, така че възможност да седнат на него просто никога не им беше реално предоставена. Всички инвестиции, които бяха вкарани в България до този момент бяха моментално изтеглени от страната след голямата криза през 2008 г. и 2009 г. Оттогава реално страната ни се използва за дойна крава; тоест парите, които напускат държавата ни всяка година са многократно повече от тези, които се инвестират у нас. За постоянно нарастващите, заробващи, огромни външни заеми пък няма изобщо какво да говорим.

И така, от двата стола (европейският и руският) ние най-накрая всъщност се оказахме на земята. Но такова беше положението преди една година и четири месеца. Оттогава то съществено се влоши и вследствие на прииждащите вълни от нелегални имигранти ние вече започваме да разбираме, че дори вече и на земята не седим, а на нещо много по-лошо, само дето нито един отговорен държавен мъж няма смелостта да си го признае. Защото не само Европа бива изнасилвана в прекия и преносен смисъл. България също не изостава от този перверзен европейски процес.

И така, време е да си направим рекапитулация и да си признаем следното. България, която в продължение на десетилетия напълно просперитетно си седеше на руския стол беше насилствено избутана от него, по време на нашия трагичен 26-годишен преход. Тук е много важно да се абстрахираме от това с какви приспивни песни ни люлеят така наречените „български“ политици и с какви дезинформационни упойки ни инжектират от така наречените „български“ средства за масова информация. Единственото, което може да ни спаси в „страната на кривите огледала“ (тоест съзнателно изопачената информационна картина, която ни предлагат от почти всички медии) е придържането към старата и добре изпитана библейска максима: „По делата ще ги познаете“. А делата им са следните.

За 26 години постепенно беше демонтирана и съзнателно заличена почти цялата българска промишленост. Тя даваше хляб и просперитет на 9 милиона българи. Заводи и фабрики, които бяха изграждани в продължение почти на половин век бяха нарязани на скрап и продадени за 1 лев на чужди компании. По този начин западните компании по един изключително елегантен и коварен начин се избавиха от българските производителни мощности, които преди това им бяха сериозен конкурент. Мощната преди това българска армия беше сведена до жалко състояние, което е още по-окаяно и от това, каквото е било по времето на позорния за нас Ньойски договор (подписан след поражението ни в Първата световна война). Под приятелската закрила на НАТО ние сме доведени до състояние, при което нямаме нито боен флот, нито свястна пехота, а за двата самолета-изтребителя с неремонтираните двигатели изобщо няма какво да говорим, защото станахме за посмешище на всички. Родното ни образование падна до такива немислими низини, че ако в наши дни можеш да напишеш десет изречения на кирилица без груби граматически грешки биваш смятан за зубър-многознайко.

В учебниците по история на подрастващите българчета беше оповестена новината, че 500 години сме „съжителствали“ с османците в мир и любов. Кръвният данък, еничарството, съдирането на три кожи чрез неравноправни данъци, невъзможността да се строят църкви по-високи от турчин на кон, невъзможността да се носи оръжие, невъзможността да се служи в армията и изобщо цялостното отчайващо безправие на раята в продължение на десетки поколения било абсолютно нищо в сравнение с потоците от мед и масло и останалото благоденствие, което течало към българите през всичките тези векове. Пълни глупости.

Но пита се в задачата кой е виновен? Този, който лъже или този, който му вярва? Защо най-накрая не си признаем истината, че няма друг такъв народ като българския, който е толкова лековерен, че може да бъде лъган в продължение на десетилетия без да се усети. Записано ли е това в българската астрологична карта? Разбира се, че е записано. С големи букви (по-точно символи).

Нептун (планетата на лъжите и измамите) е кацнала точно на три градуса и половина от Асцендента (мотивацията на етноса) в I астрологичен дом. С други думи лековерността, наивността, нерешителността, замъглеността на представите, отлагането на действията и дори можем направо да си го кажем „загубеността“ на една голяма част от българите е ясно обозначена астрологически в картата на България. От друга страна, Юпитер също е в I астрологичен дом, макар и по-далеч от Асцендента. Той пък указва на надуто его и невъзможност да критикуваме такава нация, защото тя се смята за „изключителна“, „богоизбрана“, „необикновена“ и „феноменална“ и прочие суперлативи. Това може донякъде и да е така, но по-скоро припомня българската пословица „на гол тумбак чифте пищови“. И така докато българите не търпят критика по отношение на тяхната изключителна богоизбраност и „специална мисия“ (която повечето българи не знаят точно каква е), те просто постепенно биват заличавани като народ от лицето на земята и населението им тихомълком бива подменяно с мюсюлманско. Е кой е хитрият и кой е глупакът в този случай?

Към това можем да прибавим също така и нежеланието на българите да раждат деца, което също е записано в българската астрологична карта и така картинката става пълна. Никоя друга нация по света не се самоубива с такова садистично самодоволство като българската. За това пък съм писал най-подробно ето тук (2). И така: индустрия, армия, образование, медицинско обслужване, пенсии, заплати, енергетика, фалирали български банки и така нататък и така нататък … Накъдето и да се обърнем виждаме само разруха, кражби в особено големи размери, както и невероятна корупция на всички етажи на властта. И тук трябва да приложим същия подход: не ги слушайте какво ви говорят, а ги гледайте какво правят. Делата им говорят сами за себе си.

Чуваме отляво и отдясно фразите: „Няма държава“, „Държавата е абдикирала от своите функции“, „Държавните органи не си вършат работата“. За съжаление, това е пак неправилно възприемане на действителността от българите (типично за нация с Нептун в I астрологичен дом в съвпад с Асцендента). Всъщност, истината е много по-страшна от тези твърдения. Истината е, че държавните ни органи вече отдавна са превзети от чужди антибългарски сили и работят активно ПРОТИВ българския народ. С активното съдействие на българската държава се толерират малцинствените групи и постепенно се унищожават етническите българи. Реално ние отново сме под робство (за трети път). Само, че този път заробването стана бавно и неусетно. Затова повечето българи проспаха този момент. И сега ще трябва да се приложат много повече усилия, за да се поправи положението. Повече по този въпрос тук (3).

Да, това е тежката за преглъщане истина! Днешната, така наречена, „българска“ държава е всъщност анти-българска държава, чиято роля е да подмени българското население с мюсюлманско. И активните действия на българската полиция, които яростно пречат на хора като Динко от Ямбол да залавят нелегални имигранти по границата потвърждават това. В същото време обаче излязоха видеоклипове, в които се вижда как български полицаи активно сътрудничат на турски каналджии да преправят колони от такива хора на българска територия. Така че за тези, които имат очи да видят става ясно, че действията на българската полиция са точно обратни на това, което те всъщност би трябвало да правят. Вместо да залавят нелегалните имигранти с помощта на патриоти като Динко, те насочват действията си срещу Динко, но в същото време активно подпомагат колкото се може по-големи количества от нелегални имигранти да пресичат българската граница. И доколкото разбираме от изтеклите данни тук и там, нашите гранични полицаи взимат за тази си дейност по 500 евро на калпак (или по-скоро на чалма). Това е истината. И тя все повече ще излиза наяве. И не само за това, което се прави по границата, а за всичко друго, което се прави вътре в така наречената „българска“ държава. Всъщност „нашата“ държава трябва да се разглежда като един троянски кон, който работи по следните главни направления:

• Изгонване на способните българи зад граница и превръщането им в съвременни безправни еничари.
• Постепенното избиване на останалите в България етнически българи чрез поставянето им в невероятно трудни за живот условия.
• Промиване на мозъците на останалите в България, чрез антибългарски средства за масова информация, а в последно време и чрез неофициалното цензуриране на социалните мрежи.
• Заличаване и подмяна на българската история с лъжливи щампи и клишета.
• Източване на колкото се може повече пари от етническите българи на Запад чрез мафиозни обръчи от антибългарски банки и фирми.
• Същевременно пласиране на всевъзможни западни стоки и услуги (предимно боклуци) на възможно най-високи цени на българския пазар.
• Безконтролно толериране на етническите малцинства в България и вкарването на големи количества допълнително такива (основно само с мюсюлманско вероизповедание), като държавата способства за нелегалното им преминаване на границата и най-вероятно извлича от това големи нелегални печалби.

Досега, за последните 26 години всичко това се извършваше постепенно, докато сега процесът се ускорява, тъй като е достигнал своята финална фаза. Който иска да чуе истината да си отвори широко ушите и очите. Който иска продължава да дреме своя летаргичен сън, да продължава да го прави. Само, че има определени неумолими кармични закони и никой не може да избяга от тях. Един от тях гласи, че незнаенето на истината не те освобождава от поемането на кармичните последствия относно твоите безотговорни действия или бездействия. По подобен начин звучи и законът в съвременната правова държава: незнаенето на закона не те освобождава от отговорност в случай, че го нарушиш. С други думи научи закона, ако не искаш да попаднеш под неговите удари. По абсолютно същия начин стои положението и с духовните закони. Научи духовните закони, ако не искаш да попаднеш под ударите на кармата!

Казано по друг начин, българският народ има два избора. Избор номер едно е да продължава да прави това, което е правил досега в продължение на 26 години – тоест да се прави, че спи (или действително да спи), да си трайка, да слушка, да се крие под масата, да се спотайва и т.н. в този дух, тоест да остави управляващите да си правят каквото си искат. А те естествено при това положение ще правят това, което им се нарежда отвън. Тоест, ще продължават старателно да работят по изпълнението на горните точки, докато постигнат пълното заличаване на Третата българска държава и подмяната на българското етническо население с мюсюлманско такова. По делата им се вижда, че именно това е планът. По този начин сме щели да се подмладим, да подобрим генофонда си, да влеем нова работна ръка и прочие измишльотини. Обаче нито едно от тези твърдения не е вярно. Вярното твърдение е, че се води тайна и подмолна религиозна война. Тези хора, които разполагат с неограничени пари (кои са тези хора?) са повели коварна война против християнството. Писал съм за това в статията „Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!“ (4)

Избор номер две е национално – съпротивително движение за съхранение на българщината. То включва много форми и не е задължително веднага да прерасне във въоръжена борба. Достатъчно е да е налице воля за истинско гражданско неподчинение и несътрудничество с тези, които в момента се намират по върховете на властта. Навремето Махатма Ганди е използвал именно този подход. Той е казвал, че е невъзможно няколко стотин хиляди англичани да управляват няколко стотин милиона индийци, ако последните не сътрудничат на властта. И именно чрез несътрудничество и ненасилие е успял да накара английските колонизатори да напуснат Индия доброволно. Така, че българите трябва да осъзнаят, че сътрудничейки с така наречената уж „българска“ държава и спазвайки нейните закони в момента, те всъщност сътрудничат със същите тези колониални анти-български сили, които са окупирали държавата отвътре и са пренаписали нейните закони. Така, че чрез спазването на днешните български закони всеки български гражданин всъщност активно допринася за заличаването на Третата българска държава. Всичко това е добре да се разбере в ясно и будно съзнание.

Който и избор да направи българския народ, след него веднага ще последват произтичащите от това кармични последици. При избор номер едно последиците ще бъдат окончателен разпад на Трета българска държава. Този филм вече сме го гледали два пъти и нищо не ни пречи да го изгледаме още веднъж. Казват, че повторението е майка на знанието, а с такъв твърдоглав народ като българския, явно трябва много да се повтаря, докато определени уроци най-накрая влязат в непробиваемите български глави. Какво пък? Това е един от начините всички ние най-накрая да си научим урока как да си опазваме държавата. Защото държавата, драги читатели, е едно благо за нацията. Казал го е още Петър Дънов навремето в книгата си „Българите“ (можеш да я свалиш оттук) (5). Държавата дава възможност на един етнос да се развива вътре в нея, да просперира и да благоденства.

Без държава етносът е оставен на произвола на ударите на съдбата. Други народи ще се разпореждат с неговата съдба и ще се опитват да го претопяват, помюслюманчават, съдират по три кожи, експлоатират, ограбват, изнасилват и т.н. Вижте какво става в момента с тези народи, които нямат държава. За примери не е нужно да се ходи много далеч (например кюрдите). Пък и нашият собствен народ е живял без държава почти 700 години. Как сме живели тогава? Съжителствали сме си мирно и тихо? А замисляли ли сте се, че съжителството без брак е изобщо един неморален акт, който няма одобрението на Бога? Това е все едно един така наречен „бежанец“ да ви влезе в къщата и да започне да съжителства с жена ви или с дъщеря ви (а защо не и със сина ви, ако искаме да бъдем толерантни до дупка). Ето така България е „съжителствала“ с османците и същото се очертава да се случи отново, ако не бъдат предприети най-решителни действия, в най-скоро време.

При другия вариант следва да се разгърне национално – освободително движение. И този филм сме го гледали два пъти и пак нищо не ни пречи да го изгледаме отново. И от византийско робство сме се освободили, и от турско робство сме се освободили, и от съвременното американско-европейско-турско робство можем пак да се освободим по абсолютно същия начин. Удивително е как историята винаги се повтаря, но българите винаги си мислят, че този път някакси ей така, по щастливо стечение на обстоятелствата всичко ще им се размине и няма да им се наложи да се борят. На тези хора можем да кажем следното: няма такива филми. Като народ имаме изключително богат опит в национално-освободителни борби. Не се заблуждавайте и не мислете, че опитът на нашите пра-пра-пра баби и дядовци е изтекъл някъде в небитието. Няма такова нещо. В природата нищо не се губи. Този опит, който е придобит в Освобождаването на България и от Византийско робство и от Турско робство никъде не е изчезнал. Той си тече и до днес в българската кръв. И когато днес ние виждаме някой да бесней над бащино ни огнище, нашата кръв пак кипва, точно така както това е ставало в миналото. И както и преди, така и сега имаме всички шансове да отхвърлим хомота и да се наречем свободни.

Но в съвременния свят свобода на отделните държави в истинския смисъл на думата вече не може да има. Само няколко държави, които се броят на пръстите на едната ръка могат да имат някакъв относителен суверенитет. И то дори и този суверенитет е само частичен. Как САЩ могат да вземат свободни държавнически решения, когато парите им се печатат от частна компания и държавата им е затънала в колосален дълг? Парите на Русия също не са подконтролни на руската държава, а на МВФ. Така, че дори и най-големите държави не са напълно суверенни. За останалите малки държави няма изобщо какво да говорим. Те задължително трябва да се присъединят към един от формиращите се два огромни блока. От едната страна стоят САЩ, а от другата – Русия. В наши дни чрез споразуменията ТТИП става ясно, че цялата западна Европа се присъединява към САЩ, а целият Китай и много от азиатските страни, които гравитират около него се присъединяват към Русия. По този начин се заформят два мегаблока, които ще определят физиономията на света за следващия половин век. След това ще има други промени.

Но пред българите засега стои един единствен избор. При това трябва да подчертая, че ние сме изключително привилегировани, че изобщо ни е предоставен какъвто и да било избор. На 99% от страните по света не се предоставя какъвто и да било избор. И така от кой блок ще бъде „погълната“ България? Образно казано, в момента ние сме в положението на Пинокио в океана. Тези, които са чели книгата на Карло Колоди ще се сетят за кой момент говорим. Става въпрос за последните три глави в края на книгата, а именно 34, 35 и 36 глава, където се извежда основната идея на цялата книга. Само че ние тук ще модифицираме малко обстоятелствата, с оглед на българската специфика.

Представете си следната картина. Пред нещастния Пинокио, който е на път да се удави в разбушувалите се морски вълни са застанали две морски чудовища. Едното е акула, а другото е кит. В приказката реално има само кит, но българският Пинокио има избор. В предсмъртния му момент пред него са застанали и акула и кит. При това моля читателя много добре да вникне в алегорията. Изобщо не стои въпросът ДАЛИ ще бъдем изядени. Въпросът е КОЯ от тези две огромни риби ще ни изяде. При това пак повтаряме, че на българския Пинокио е предоставена огромната привилегия да избира своята, така да се каже, кончина. Много други непослушни и твърдоглави дървени човечета вече отдавна са били погълнати от двете риби и вече се намират в коремите им. С тях никой не се е церемонил. Докато с нас, все още се церемонят, по волята Божия.

И така, ако ни изяде акулата, ще бъдем храносмлени и ще послужим за биомаса, с която акулата се храни. След това е ясно – ще бъдем изхвърлени във вид на фекалии в мировия океан. За акулите знаем, че са изключително ефективен хищник, който обаче има един голям проблем. Това животно почти не подбира предметите, които поглъща. То с еднаква охота може да сдъвче както вкусни и питателни риби, така и всякакви други ненужни отпадъци, като бутилки, алуминиеви консерви или твърдоглави дървени човечета. С други думи слабото място на акулите е тяхната алчност. Тя в крайна сметка ги погубва, тъй като поглъщайки остри или твърди предмети те самите могат сериозно да наранят собствения си стомах и да нарушат храносмилането си. В дадения случай да се пита човек защо акулата се е захванала да гълта българския Пинокио, при условие че това не само няма да ѝ донесе някаква полза, ами може сериозно да я нарани? Единственото обяснение, което можем да намерим е, че акулата просто бърза да погълне каквото и да било, преди това да е направил китът. Така че алчността и проблемите, които следват от това поведение е всъщност кармата на акулата.

При другия вариант, ако бъдем погълнати от кита, ни чака дълбока и коренна трансформация. Там вътре в корема на кита, със свещ в ръка ни чака нашият отец, който независимо, че е стар и немощен е тръгнал из океана сам да ни търси и да ни спаси. Тези, които са поне донякъде запознати с астрологията не може да не се сетят, че китът съответства на астрологичния знак Риби. Това е последният астрологичен знак и именно затова тази поучителна история с кита е дадена в последните глави на книгата. Всъщност ако проследите всичките лудории на Пинокио той започва от първия знак на зодиака Овен, след това преминава през всички останали знаци и завършва накрая с Риби. В този смисъл Пинокио е една изключително езотерична приказка. Това и следва да се очаква от един писател-публицист като Карло Колоди, който освен с писането на детски приказки се е занимавал също така интензивно и с политика, а освен това е бил и активен масон.

Накрая на приказката, и Пинокио и баща му биват изхвърлени от кита, тоест те преминават през нещо като фримасонско посвещение или християнска саможертва с прераждане. Всеки може да го разбира както желае. Особеността на тази мистерия (преминаването през Рибата и възкръсването към нов живот) е такава, че тя присъства ЕДНОВРЕМЕННО в три религии – юдейството, християнството и исляма. В Стария завет това предание е включено в книгата на Йона, който е един от дванадесетте малки пророци, включени в Танах. Там имаме поглъщане на Йона от кит, преседяване в стомаха му в продължение на три дни и три нощи и после излизането му оттам, за да може Йона да продължи своята мисия. В Новия завет имаме препратка към тази история в Евангелието на Матей 12:38-41 и Лука 11:29-32. И в Корана също е разказана тази история. Там става въпрос за Юнус (на арабски), който също е погълнат от огромна риба и после оставен на морския бряг (Qur’an, chapter 37 (As-Saaffat), verse 139–148).

Тоест и трите религии ни казват едно и също нещо. А това, че тази история присъства и в трите религии показва, че всички етноси на територията на България трябва в крайна сметка да преминат през едно и също посвещение. Хората, принадлежащи към различните вероизповедания могат да използват различни думи, изрази и понятия, но в крайна сметка същината на това, което има да се извърши у нас е всъщност едно и също. Тази дълбоко-езотерична мистерия е преразказана в историята с Пинокио като забавна детска приказка. Но този, който реши да се задълбочи в нещата започва да се досеща за какво всъщност иде реч. А мистериите, които се извършват с хората се извършват също така и с народите. Те също учат своите уроци. И те също преминават през своите задължителни посвещения. Така, че понякога един цял народ трябва да премине през кита, за да могат неговите представители да започнат своята работа отначало, в следствие на което да могат най-накрая успешно да довършат възложената им мисия. А от гледна точка на кита, неговата карма е да спаси Пинокио. По този начин той спасява както Пинокио, така и самия себе си.

Накрая на приказката Пинокио спасява баща си, престава да върши лудории, престава да дружи с лоши хора, да върти алъш-вериш със съмнителни типове, купува си буквар, започва да ходи редовно на училище, започва със почтен труд да си изкарва прехраната, решава да се грижи за своя стар и болен баща и по този начин чрез добрите си дела и примерното си поведение се превръща от дървено човече в истински човек! А каква е разликата между куклата и човекът? Куклата е марионетка, тя е управлявана отвън, като при това е глупава, дебелоглава, неопитна, но затова пък с много високо самомнение. То между впрочем е присъщо на всички незнайковци. Докато истинският човек притежава ум и разум, морални импулси и не на последно място – притежава свободата да избира между доброто и злото. Тоест, човекът притежава също така и свободна воля. Така че превръщането на Пинокио в човек е неговата карма. Всъщност това е и реалният шанс на България, който е напълно възможен да се случи, стига всички ние да го поискаме.

А сега за тези, които не обичат да им се говори в алегории, превеждам гореказаното на новобългарски език (разбирай във възможно най-прости и елементарни за разбиране изречения).

1. Вариант №1. България остава в зоната на САЩ, ЕС и Турция. При този вариант нещата ще продължават да се развиват по познатия ни от последните 26 години сценарий. Изпълнението на посочените по-горе точки ще бъде ускорено. Крайният резултат (който ще настъпи в такъв случай в течение на не повече от десетина години) ще бъде усилената ислямизация на България и подмяната на православното българско население с хора, които представляват съвсем различна религиозно-културна цивилизация.

2. Вариант №2. България се обръща с помощ за сътрудничество към Русия и страните от евразийския блок. В този случай Русия ни оказва военна, икономическа и политическа подкрепа, докато си стъпим на краката. Започва бавно връщане назад към нашите исторически и културни корени, което трае около четвърт век. Време, което наричам „обратен преход“. Накрая, по тази схема някъде към 2040 г. България ще се върне горе-долу на това положение на икономически, стопански и държавен просперитет (под нова форма), където приблизително се намирахме през 1989 г. Каква е поуката от всичкото това? Тя може да се изрази в едно изречение. Никога повече да не предаваме истинския си православен, цивилизационен избор. Между впрочем и този филм също сме го гледали, когато сме избирали между католическа и източноправославна църква. Но … дебели глави, какво да правиш? Нужно е повторение. Трябва да стане пределно ясно на всички българи, че никой никога няма да ни приеме в „клуба на богатите западноевропейци“, че там никой не ни иска, не ни желае, че отношението на тези хора към нас в най-добрия случай е леко презрително (както на богатия човек към бедняка) и че ние всъщност в морално отношение нямаме нищо общо с тези хора. В този смисъл ставащото у нас е жизнено необходимо, за да научим този много важен исторически урок, който по друг начин българите няма как да научат.

Погледнато от астрологична гледна точка е повече от очевидно, че звездите ни подтикват към втория вариант. За това говорят движенията на планетите Юпитер и Сатурн, изчислени по методиката на секундарните прогресии. Но трябва да напомним на българския читател поговорката, че Бог помага, но в кошара не вкарва. Това е особено актуално за нас като народ, защото българите имат неумолимата склонност винаги и при всички обстоятелства незабавно да вдигат ръце и да казват: „Ами щом така било писано, значи така ще стане“. Става въпрос за същия този Нептун в I дом, който винаги се уповава на висши сили и никога не си върши черната работа тук на земята. После като им кажеш, че някакво събитие е малко вероятно да се случи, следва автоматично абсолютно пак същия отговор: „Ами щом като така било писано, значи защо да си хабя силите“. Брей не може да се угоди на този народ. И в единия и в другия случай си има оправдание да не си мръдне и малкия пръст. Иначе в кафенетата не можеш да намериш свободна маса. Винаги са препълнени. Какво пък? Казахме за кармата. Всеки народ рано или късно го постига именно тази съдба, която си е заслужил и която сам си е заработил със своето действие или бездействие.

ПРЕПРАТКИ:
1. България между ЕС и Русия: от два стола на земята!
2. Темата за раждаемостта в астрологическата карта на българския етнос
3. България е вече официално под робство (за трети път)!
4. Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!
5. Петър Дънов. „Българите“