“Пазарната икономика” като форма на религиозна война!

09.07.2016 г.

В последните няколко години противостоянието между Изтока и Запада постепенно достигна своята върхова точка и следователно в близките години следва да очакваме логичната крайна развръзка. Вижда се вече накъде клонят везните. Великобритания гласува на своя „Брексит“ да напусне Евросъюза, а в същият този съдбоносен ден (24 юни 2016г.) Индия и Пакистан решиха да се присъединят официално към Евразийския съюз. По този начин пред очите ни започват да се развиват именно онзи тип събития, за които пиша неуморно вече от около две години – а именно, че ЕС ще се разпада, а Евразийският съюз (ШОС и БРИКС) ще се разширява. С други думи за тези, които все още не са се осъзнали – България отново (за кой ли път?) исторически е на грешната страна. Ние отново сме на път да бъдем причислени към категорията на победените държави (с всички произтичащи от това последствия) в настоящата Трета световна война. А между впрочем, тя в момента върви на пълен ход, независимо дали хората разбират това или не.

И докато текат тези изключително важни исторически процеси и се преразпределят световните сфери на влияние за следващия половин век напред, основната част от българското население спи дълбок сън, или което е даже многократно по-лошо – прави се, че спи дълбок сън. Тоест, по стар български обичай шмекерува, тарикатства, гледа да се измъкне по „тънкия“ начин от положението, без да се замисля, че по този начин си навлича супер огромна негативна карма. Едно е човек действително да спи и да не осъзнава ставащото, а съвсем друго е да е опитва да излъже Господаря си, тоест самия Христос! Защото правенето на заспал си е точно това – да се опитаме да минем метър, да не изпълним задачата си като българи, която ни е спуснал Христос и да се опитаме да го излъжем, че спим, докато в реалност си гледаме да си уредим личния келепир и личните проблеми. За такъв тип поведение е отредена съвсем друг тип карма и съвсем друг тип съдба. И тя повярвайте ми, съвсем няма да бъде от приятните.

От доста време се опитвам да доведа тази елементарна мисъл до колкото се може повече българи макар, че засега усилията ми се увенчават с много малък успех. Нищо. Когато един човек/народ не иска да учи по нормалния, лесен начин, тогава в крайна сметка пак ще си научи урока, само че по трудния, болезнен начин. В България НЕМИНУЕМО ще се случат събития, които просто ще принудят хората да престанат да се правят на заспали и да признаят личната си отговорност за ставащото. Защото всеки етнически българин носи своята лична, персонална отговорност за това, което се случва. Вина носят не само политиците. Те примерно носят 50% от вината. Останалите 50% лягат върху плещите на всеки един от нас. Това се отнася както за имигрантите, така и за останалите в България българи.

И така в най-скоро време (в близките 1-2 години) ще се реши съдбата на България. По-точно ще се реши въпросът дали ще има завой от Запад на Изток или такъв няма да има. След това през следващия половин век подобна възможност за промяна няма да има. Тоест, на следващите две поколения няма да бъде предоставена подобна възможност. Ако България сега остане част от Западния блок, значи това ще е положението за половин век напред. Ако стане част от Източния блок, значи пак това ще е положението за същия период от време. И в единия и в другия случай ще е невъзможно да настъпи промяна в продължение на около две поколения българи. Затова времената, в които живеем сега са едновременно много интересни и сложни, но в същото това време те са и изключително отговорни.

Представете си примерно как беше разделена Европа след края на Втората световна война и ще ви стане ясно какво се подготвя да се случи отново на световната арена. В онези времена светът беше разделен на два блока – Западът започна да се развива по така наречения КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ път на развитие, а Изтокът по СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ път на развитие. Преминаването на една държава от единия блок в другия беше просто немислимо. Например, и дума не можеше да става, че Полша да речем можеше да се отдели и да стане капиталистическа държава. Нито пък беше възможно Франция един ден да беше осъмнала като социалистическа държава. Такива трансформации тогава бяха абсолютно изключени. И сега ще се случи пак нещо много подобно. Само, че разделението този път ще стане на малко по-друг принцип. И той включва в себе си религиозен компонент.

Всъщност, противостоянието между Изтока и Запада ВИНАГИ е било на религиозен принцип. Всички войни, които са били водени против Русия винаги задължително са се водели поради религиозни причини. Само, че тези истински причини абсолютно винаги и при всички обстоятелства са били старателно замаскирани, така че да не бият на очи. Е, този път обаче ще започнат да бият на очи, защото такива са времената, в които живеем. Епохата на Водолея просто изисква Истината да излиза наяве. И тя започва да излиза, независимо дали това е приятно на някои хора или не.

Всъщност става въпрос за епохален сблъсък на цивилизации, в който си противостоят две диаметрално противоположни ценностни системи. Едната ценностна система, която днес обозначаваме с ключовата дума КАПИТАЛИЗЪМ допуска лихварството, печалбата, индивидуализма, хедонизма, крайният егоизъм, натрупването на огромен частен капитал и експлоатацията на милиони и дори на милиарди хора от един изключително малоброен, само-провъзгласил се „елит“. А другата ценностна система, която наричаме ПРАВОСЛАВИЕ провъзгласява съвсем друг набор  от ценности – грижата за социално слабите и бедните, саможертвата на индивида в името на добруването на цялото общество, стремежът на човека към по-висши области на духовно и религиозно развитие.

В момента Русия е официално капиталистическа държава, нейната парична единица, рублата е подконтролна на МВФ и в ръководството на страната на най-високо ниво са назначени хора, които откровено провеждат про-западна, про-американска политика. Всичко това е действително така. Но ако погледнем нещата от една по-висша гледна точка и ако разгледаме предназначението на руската държава по принцип от световна и историческа гледна точка, ще видим, че нейното предназначение винаги досега е било да служи като контрапункт на западния капитализъм. Така, че в Русия се зараждат определени процеси и те рано или късно ще дадат своите плодове. Когато това започне да се случва, тези държави, които принадлежат към Евразийския блок ще имат възможността да участват непосредствено в тези процеси. А на другите държави, които принадлежат към Западния блок такава възможност в никакъв случай няма да им бъде предоставена.

Тук е нужно да направим едно малко отклонение и да се опитаме да разберем какво е това „капитализъм“ и каква е неговата функция в световно-исторически мащаб? Обикновено нещата ни се представят така, че ето видите ли в света има някакво постъпателно движение напред от един строй в друг, като всеки следващ е все „по-прогресивен“ от предишния. В началото е имало робовладелски строй, после дошъл ред на феодалния, който пък на свой ред бил сменен от капиталистическия. Но тази постановка на нещата изобщо не е вярна. Ако се вгледате внимателно в това как са били устроени държавите в античността ще видите, че много силни елементи на капитализъм е имало и в древна Гърция, и в древния Рим, а и преди това и във Вавилон, Шумерия и т.н. И до ден днешен археолозите намират плочки, където е записано кой какви пари е взел назаем и от кого, кога трябва да ги върне, чии дългове са опростени, каква земя е била купена и къде, какви търговски операции са били извършвани и между кои две страни и т.н. Тоест, да се твърди, че капитализмът е възникнал преди няколко стотин години е просто нелепо.

Дори Аристотел е писал по този въпрос, а той е живял в 384 – 322 пр.н.е. В частност Аристотел е дал някои много добри определения и постулати относно икономиката по принцип, които са валидни и до ден днешен. А имайки предвид, че Аристотел е бил учител на Александър Македонски, който в последствие е завладял половината свят, значи явно той е бил несъмнен авторитет, на който съвсем спокойно можем да се доверим. Всъщност на Аристотел можем да се доверим много повече, отколкото на всички съвременни „икономисти“ взети заедно. Малко хора знаят, че думата „икономика“ произлиза от гръцката дума οικονομία, или οικος (дом, стопанство) и νέμω (разпределям, управлявам). Тоест, става въпрос за дейности, чрез които човек може много добре да разпределя и управлява дома си или стопанството си. В един по-свободен превод, става въпрос за съзнателна човешка дейност, чрез която се гради, изгражда и надгражда дома и стопанството. Това според Аристотел се е отнасяло изключително за онези, които са се занимавали с натурално стопанство (тоест произвеждали са нещо). Парите, той е разглеждал само като средство за справедлив обмен на произведените материални стоки.

Аристотел въвел отделна дума, за онези другите хора, чиято главна цел в живота била натрупването на самите пари. Освен това те не използвали парите като средство за размяна на стоки а използвали самите пари като средство да натрупват още повече пари. В наши дни такива хора са например борсовите спекуланти, тъй като по определение всяка една борса (особено финансовите пазари) работят изключително само на спекулативен принцип. Банките също са узаконени спекуланти. Та на този вид особена човешка дейност Аристотел дал името „хрематистика“ (от гръцката дума χρηματιστική – обогатяване). По определение хрематистиката е нещо напълно откъснато от икономиката, тъй като там натрупването на богатство се превръща в самоцел, то е единствена жизнена задача, то е един вид религиозно поклонение пред самата печалба, независимо от средствата, приложени за постигането му.

Хрематистиката, казва Аристотел е изкуството да се натрупва богатство и да се правят пари от самите пари (а в наши дни пари се правят даже от въздуха, което е един още по-висш хрематистичен похват). При това Аристотел обръщал специално внимание, че хрематистите са хора, за които този процес е безкраен. С други думи за тях няма някаква определена сума пари, която да ги удовлетвори. Веднъж натрупали дадено парично състояние, те искат да го удвоят, после да го утроят а след това да го удесеторят. А след като достигнат и тази си цел, целият този процес започва да се повтаря отново и отново. По този начин същите тези хора всъщност убиват икономиката на страната, в която се намират.

Така, че по определение „икономиката“ и „хрематистиката“ са две съвсем противоположни човешки дейности. Едното изключва другото. Едното е съзидателен процес, а другото е разрушителен. Кои са основните средства за натрупване на пари от самите пари, тоест кои са основните средства на хрематистите? Аристотел дава отговор и на този въпрос. Това, според него са преди всичко лихварите и търговците-спекуланти. Ето какво пише той в своята книга „Политика“ по този въпрос:

„Тъй като хрематистиката е разположена в близост до икономиката, хората я приемат за икономика, обаче тя не е такава. Хрематистиката не следва природния, естествен ход на нещата, а има за своя цел експлоатацията. Лихварството например влиза в хрематистиката, което по разбираеми причини хората ненавиждат, тъй като при него печалбата произлиза от самите пари, а не от произведените неща. Парите са въведени с друга цел – да разпространяват произведените неща. Те би трябвало да облекчават търговията, но лихварският процент (прави обратното) – увеличава самите пари. Затова този вид забогатяване е най-извратеният.“

Така, че Аристотел е виждал в неистовото желание на някои хора да натрупват все повече и повече пари реална заплаха. Той е предвиждал, че един ден цялото общество може да мутира, да се изврати и в крайна сметка да се самоунищожи именно поради дейността на хрематистите.  Днес, 2300 години след Аристотел виждаме колко прав е бил той. Днес, лихварството се приема за нещо напълно нормално и естествено. Съществуват цели институти и международни банкови институции, които вече не заробват само отделни хора, а заробват вече цели държави. И изобщо на хрематизъм (тоест на разрушение) е поставено цялото Западно общество.

Почти във всички държави има Министерства на „икономиката“, издават се в милионни тиражи учебници по „икономика“, в университетите и във ВУЗовете милиони млади хора изучават „икономика“, където им преподават професори по „икономика“, а по телевизията непрекъснато ни заливат с най-различни „икономически“ програми. При това най-циничното е, че когато обсъждат например изплащането под проценти на многомилиардния външен дълг, да речем на Гърция (родината на Аристотел), говорят за „икономика“ (тоест за съзидание, строеж и развитие), когато всъщност става въпрос за чиста хрематистика (тоест за съсипване, разграбване и унищожаване) на тази държава. Ето как подменяйки едно понятие с друго, зомбират населението на целия свят.

За да могат световните хрематисти да провеждат своите пъклени планове по ограбването и заробването на света, както справедливо е отбелязал Аристотел, на тях им е нужно да узаконят лихварството и да го направят да изглежда като нещо съвсем нормално и естествено (тази цел е вече постигната) и на второ място на тях им е нужно тъпо и малоумно население, което могат да лъжат и мамят, както си искат (по тази точка също имат много голям напредък). Когато цялото население повярва, че хрематистиката (тоест правенето на пари от въздуха) е уж икономика (което е всъщност една голяма опашата лъжа) и когато цялото население е достатъчно ниско интелигентно, за да проумее как бива жестоко експлоатирано и заробвано, то тогава отколешната мечта на хрематистите ще бъде изцяло постигната. За съжаление проблемът на паразита е, че не знае кога да спре. И в крайна сметка, когато паразитът „побеждава“ той убива животното-носител, в следствие на което загива и самият паразит. Но паразитът не може да види по-далеч от собствения си нос, пък и желанието му да прави все повече и повече пари за него е нещо като наркотик, който не му позволява да спре своята разрушителна дейност.

И така, ако не се вземат мерки по изменение на САМАТА МОРАЛНА ОСНОВА, върху която е построено съвременното общество, то неговата гибел е неминуема. С други думи ръководещите морални норми са решаващи за това ще го има ли, или няма да го има човечеството. За това става въпрос. Всички предишни цивилизации (и Вавилон и Рим и т.н.) са загивали в крайна сметка поради липса на морал. Именно тази простичка истина са разбрали основателите на християнските цивилизации, които са били построени на точно обратния принцип (икономически, т.е. морален, домостроителен).

Християнската цивилизация води началото си от Константин Велики, който през IV век прави християнството официална религия на Византия. Оттогава насетне всички държавни принципи на управление се съгласуват с християнската (а не с хрематическата) ценностна система. Тоест, били са построени на правилна морална основа (оттам произлиза и думата „православие“). Естествено в тези условия лихварството и спекулата не са могли да се развиват. Поради което Византийската империя винаги е била трън в очите на хрематистите. И те са правили всичко възможно да я съсипят – например финансирали са първо кръстоносните походи, а в последствие са финансирали и възникването на Османската империя. Не е сложно да се види, че Османската империя не е възникнала току така на празно място. В онези времена водещи финансови центрове са били градовете-държави Генуа, Венеция и други, където лихварството се е практикувало масово. В крайна сметка след доста векове хрематистите са постигнали целта си и Византия (а след това и православна България) са престанали да съществуват.

В католическите държави в Западна Европа в продължение на много векове хрематистиката също била строго забранена. Дори до края на XV –  XVI век в Европа са помнели много добре какво означава думичката „хрематистика“ и са се отнасяли към трудовете на Аристотел с особено благоговение. Лихварството в западна Европа започва да си проправя път по-сериозно едва през XVIII век и то основно в протестантските държави, където натрупването на богатства не се е считало за грях, а точно обратното – считало се е за „богоизбраност“. А съвременната католическа църква е извървяла един дълъг път на „реформи“ и „отстъпки“, в следствие на които нейните догми вече много малко се отличават от хрематистиката. И като се има предвид, че никой не може да направи одит на банката във Ватикана, то само един Бог знае какви точно финансови операции се провеждат там. Но можем да предположим с голяма доза увереност, че моралните норми, на които се е крепяла католическата църква в първите векове на християнството са вече за нея една отживелица от миналото. Така, че само православието с неговото нежелание „да се реформира“ и „да отстъпва“ остава последната надежда на християните за въвеждане на поне някакъв морал във взаимоотношенията между хората (в това число и в икономиката).

Също така трябва да се има предвид, че там, където започва капитализмът той несъмнено придобива очертанията и на робовладелско общество. Всъщност ако се замислите малко ще видите, че капитализмът и робовладелският строй са двете лица на една и съща монета. Така е било и в древна Гърция, и в древния Рим, пък и до наши дни. Ето например много хора смятат, че XIX век това е времето на класическия капитализъм. Но досещат ли се тези хора, че в колониите на така наречените „капиталистически“ държави, като например Великобритания, Франция, Холандия, Белгия и Португалия, броят на робите няколкократно е превишавал броя на наемните работници? Но нека дори да оставим настрана колониите. В самите САЩ до 60-те години на XIX век е имало повече роби, отколкото наемни работници. Така, че скъпи читатели, капитализмът по определение рано или късно заробва (къде явно, къде скрито) една огромна част от населението. Полза от това извличат само 1% от  населението, а останалите 99% се превръщат в роби (или както е модерно да ги наричат в наши дни „работещи бедни“, което е пак същото).

Така, че ако проследим историята под този ъгъл, ще видим, че няма никакво постъпателно движение от „робовладелски“ строй към „феодален“, а после към „капиталистически“. Има просто редуване на „икономически“ строй със „хрематически“. Или с други думи става въпрос за редуване на „морална икономическа система“ с „аморална икономическа система“. Като при това трябва да направим изричното уточнение, че християнската цивилизация (и в частност най-вече православието) е съзидателна цивилизация, докато лихварската е разрушителна. Тези две цивилизации предстои да се сблъскат сега отново. И всичко което виждаме около нас – финансови кризи, преразпределение на световните богатства, потоци бежанци и всичко останало е чисто и просто една сериозна подготовка към този голям, последен катаклизъм.

В момента, така наречената „пазарна икономика“ се използва чисто и просто като оръжие, с което Западът води война срещу Русия. Ако се замислите малко ще видите, че този термин е абсолютно кух и лишен от какъвто и да било смисъл. В реалност става въпрос за чиста хрематистика. Пишат се огромни учебници по „икономика“, където на всяка страница терминът „пазарна икономика“ се повтаря по няколко пъти, но никой никъде не си дава труда да му даде достатъчно ясно определение. В много учебници по „икономика“ изобщо липсва каквото и да било определение на прословутия термин „пазарна икономика“.

Circa 410 BC, The Greek philosopher Socrates (469 – 399 BC) teaches his doctrines to the young Athenians whilst awaiting his execution. Original Artwork: An engraving after a painting by Pinelli. (Photo by Hulton Archive/Getty Images)

На първо място трябва да уточним, че изобщо не става въпрос дори за икономика, тъй като никой уважаващ себе си финансов център не си  дава труда вече да произвежда каквото и да било. Основните печалби се правят на световните фондови борси чрез най-различни спекулации, търговски машинации и раздуване на най-различни спекулативни балони. А това си е чиста проба хрематистика, а не икономика. На второ място, какво означава „пазарна“? В наши дни свободни пазари вече отдавна не съществуват. Всички пазари отдавна вече са разпределени на сфери на влияние между глобалните монополисти. Дори една бабичка не може да отиде с връзка чесън на пазара, ако тази цена не е предварително съгласувана със собственика на пазара (т.е. с местната мафия). Така, че всеки пазар си има собственик, като се почне от селския пазар, мине се през градските пазари, търговските центрове и моловете, големите търговски вериги и се стигне до световните пазари. Всички те си имат собственици. И за никаква свободна конкуренция и дума не може да става.

Ако не вярвате вижте как в Германия може да се построи и „Северен поток – 1“ и „Северен поток – 2“, а в България в никакъв случай не може да се построи нито „Южен поток“, нито „Белене“, нито „Бургас – Александруполис“. Ето ви „пазарна икономика“. Нито пък можете да пипнете цените и на другите монополисти – електропреносната мрежа, Мариците, доставката на вода, цените на храните и т.н. Така, че икономиката не само в България, но и в другите страни по света отдавна вече не е „икономика“, а още по-малко пък е „пазарна“. Това са просто едни термини, изпразнени от съдържание, с които се приспива човечеството. Всъщност става въпрос за вълча борба, жестока експлоатация, спекула в особено крупни размери и заробване на цялото население на планетата Земя. За това става въпрос. И някой трябва да се противопостави. Единствената страна, която има (военната) възможност да направи, това е Русия. Естествено в съюз с Китай и останалите страни от БРИКС и ШОС. Това може да не стане сега и веднага, тъй като в самата Русия и Китай в момента господства не икономиката, а хрематистиката. Но сблъсъкът на цивилизациите рано или късно е неизбежен.

При него ще се реши всъщност основния въпрос – кой ще управлява човечеството оттук нататък – Христос, с ценностите, които Той предлага или неговата противоположност – Сатаната, с ценностите, които той предлага. Всъщност този въпрос е бил поставян на масата вече неведнъж. И Първата световна война и Втората световна война са имали за цел унищожаването на Русия и премахването ѝ от картата на света. Защото хрематистите разбират много добре, че отпор на тяхната дейност може да дойде единствено само от Русия. Нито Китай, нито която и да била друга държава не могат да предложат отговор, защото не разбират дълбоките (религиозни) причини, които стоят зад водената днес война чрез „пазарната икономика“. Техните религии са прекалено стари, за да могат да проумеят същността на ставащото в момента на световната арена. Единствено само православието през последните 20 века исторически е доказвало, че може да се справи с този кардинален проблем.

Да, вярно е, че то в момента е прекалено слабо и корумпирано. Да, вярно е, че защитните сили на православието в момента са крайно отслабени. Но друга алтернатива няма. Затова съм оптимист, че рано или късно достатъчно голям брой православни хора ще осъзнаят простичката истина, че самата основа, на която е поставено съвременното общество е грешна. Ценностите, върху които е построено съвременното общество са неправилни и аморални. Така, че преди да говорим за пари, трябва преди това да поговорим за ценности и морал и какво желаем да постигнем с тези пари, а едва след това да се занимаваме с икономика.

Ето виждате в наши дни всичко се измерва единствено само с печалбата. Ако една фирма има печалба, значи смята се, че всичко е наред. Това е изключително неморален подход. Защото това, че тя е съсипала природни ресурси, че е експлоатирала милиони души, че е оставила след себе си нищета и разрушение – всичко това за съвременните „икономисти“ (а всъщност разбрахме, че те са хрематисти) няма абсолютно никакво значение. Затова може съвсем уверено да се твърди, че нашето съвременно общество е изградено върху чиста проба хрематистика, а не икономика.

Както правилно е изтъквал Аристотел икономическата дейност трябва да е измерва преди всичко по нейните морални достойнства – какво е построено, какво е облагородено, какво е създадено. Нека да обърнем поглед отново към графиката, дадена в началото на статията. Веднага се набива на очи, че дори социализмът е по-добър обществен строй, отколкото този, в който живеем в момента. Защото той се опираше на морална основа, докато такава в съвременното общество напълно липсва. Така, че сега след 26 години трагикомичен „преход“ предполагам за всички става ясно, че ние заменихме социализма (тоест, една морална и затворена система) на хрематизъм (аморална и отворена система).  С други думи не само подменихме моралните ценности с аморални, но също така и отворихме самата система, за да може тя да бъде грабена и експлоатирана по възможно най-жесток начин от чужди национални и наднационални корпорации.

И сега вече, когато в съвременното общество са отпаднали всички възможни морални критерии, съвсем умишлено печалбата е издигната в ранг на единствено възможна световна „ценност“. С други думи след като неусетно за всички подмениха „икономиката“ с „хрематистика“ сега вече съвсем спокойно може да ни наложат и сатанински ценности. След като печалбата е единственият критерий за успех, то значи пред човечеството са премахнати вече всички възможни (морални) спирачки и оттук нататък падението в бездната му е гарантирано. В такъв случай всичко е оправдано – убийства, тормоз, грабеж, насилие, сексуално падение, експлоатация и всичко останало, за което можете да се сетите. Важното е да има печалба. И колкото по-голяма печалба, толкова по-добре. Например, колкото повече войни, толкова по-голяма печалба, толкова по-добре. Колкото повече наркотици, толкова по-голяма печалба, толкова по-добре. Колкото повече спекулация на борсите, толкова повече кризи, толкова повече печалба, значи толкова по-добре. И така нататък. Ясно е, че човечеството не може да продължи да се развива по този път, тъй като в такъв случай то чисто и просто ще се самоунищожи. И това твърдение трябва да се възприеме с цялата му сериозност!

Така че сблъсъкът между тези две морални категории „икономика“ и „хрематистика“ е абсолютно неизбежен. Въпросът е къде ще бъдем поставени ние българите в това противостояние? И какво прави всеки един от нас по въпроса? А първата стъпка към това е в кой блок ще бъдем позиционирани през следващия половин век. Засега по стар български обичай сме на грешната страна на историята. И се правим че спим, защото така ни е удобно. Но имайте предвид, че от това какъв отговор на поставените по-горе въпроси ще даде всеки един етнически българин зависи бъдещето на нашата държава през следващия половин век.

За по-нататъшно вникване в поставените тук въпроси препоръчвам да се прочетат още и следните материали:

1. Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!
2. За ползите и вредите от заемите
3. България между ЕС и Русия – от два стола на земята!
4. Противостоянието между Изтока и Запада. Каква ще е съдбата на българският политически елит?
5. Любомир Червенков. „Рождена дата на българския етнос“ (най-нова книга, излязла през юни 2016 г.)