Икономиката е всъщност религия!

17.12.2016 г.

Нашето съвремие е почти напълно обусловено от протичащите в света и в частност в нашата страна икономически процеси. Никога досега в световната история парите и финансите не са играли такава огромна роля в живота на хората, както в наши дни. Вярно е, че парите съществуват доста отдавна, но на тях никога досега не е било придавано такова първостепенно значение. Винаги в отминалите епохи първостепенно значение са играели духовните и религиозните процеси, а финансовите дела са отстъпвали на заден план (поне официално). За първи път в човешката история финансовите дела тържествено и церемониално са поставени на преден план ВЪВ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ФОРМИ на човешката дейност. А духовните и религиозните процеси, доколкото все още ги има, са отстъпили много, много назад в листата на човешките приоритети. Това ни навява на мисълта, че икономиката е всъщност религия, но е просто замаскирана като един вид наука, за да ни отклони от правилното разглеждане на историческите процеси, в които сме потопени.

Защо смятаме така? Защото човекът е така устроено същество, че при него метафизиката винаги е водеща, а материалното го следва. Винаги е било така и винаги така ще бъде и занапред. Това е основен космически закон. Всяко едно събитие се създава първо в духовните светове, а след това постепенно „се сгъстява“ и най-накрая се появява във вид на физическо събитие във материалния свят. Тази максима е формулирана още преди много векове с постулата: „Каквото горе, такова долу“. Следва, че всички събития в живота на един човек имат своите корени първо в духовния свят, а едва след това се проявяват тук долу на земята. И това важи не само за отделния човек, а за цели народи и етноси, а така също и за цялото човечество. Следователно всеки един обществен строй, било той първобитнообщинен, робовладелски, феодален и т.н. води своите корени от духовния свят и едва след това е намерил своето материално отражение тук на земята.

При това всеки един обществен строй ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се базира на определен набор от РЕЛИГИОЗНИ постулати. Чрез тях Бог (който и да е Той в различните общества, култури и обществени строеве), дава конкретни наставления на своите последователи как точно те трябва да устроят своите взаимоотношения на земята. Например счита се, че по времето на Римската империя общественият строй е бил робовладелски. Това всъщност не е точно така, тъй като ако разглеждаме внимателно процесите в Римската империя, установяваме равен брой признаци, по които можем да определим съществуващия тогава строй И като робовладелски, И като капиталистически. Но абсолютно същото можем да кажем и за нашето съвремие. То също може да бъде определено И като капиталистическо, И като робовладелско. Оставете какво ви говорят по медиите. Разсъждавайте трезво и ще видите, че е точно така.

Дори може да се каже нещо повече. В Римската империя отношението към робите е било в известен смисъл по-човечно и по-хуманно, отколкото към съвременните роби (наречени за благозвучие „наемни работници“, но които са си всъщност роби). Робът в Римската империя е имал гарантиран покрив над главата, храна и облекло и е нямал грижата да плаща сметки за наем, ток, телефон, парно и прочие такива разходи. За всичко това се е грижил неговият господар. Дори е имало закони, според които, ако господарят не е хранил достатъчно своите роби или ги е малтретирал системно, то той е бил наказван за това си поведение. Домашните роби пък са имали особено висок статут, които е граничил с този на членовете на семейството.

Задайте си въпроса – защо робите в Римската империя не са бягали масово от своите господари? В онези времена светът все още не е бил превърнат в един световен концлагер, както е сега. За отделния човек тогава е било много по-лесно да отиде да се скрие някъде другаде и да започне отначало. Но робите не са бягали. Те масово са си стоели при господарите. Защо? Ами много просто – защото една голяма част от тях „робството“ ги е устройвало. Имали са гарантирани средства за препитание, дрехи и покрив над главата. Не им се е налагало да мислят, да планират и най-важното – не им се е налагало да ВЗЕМАТ ОТГОВОРНОСТ за своите решения. Звучи ли ви познато? Защото и в наши дни „съвременните роби“ непрекъснато се оплакват и хленчат, че са под робство, но не желаят да вземат отговорност за своите решения, не искат да проявят воля и не желаят да вземат кормилото на живота си в свои ръце. Затова робството е само частично принудително. В голямата си част то е доброволно. Ако всички роби едновременно поискат свобода, няма сила на земята, която да ги озапти. Но те не искат. Докато са под робство имат всичко необходимо. И това ги устройва. А в религията намират удобното оправдание защо не въстават.

Съвременните средства за масова информация дават изкривена картина за робството в Римската империя и в древен Египет. Положението не е било такова. Не могат милиони роби да не се вдигнат на въстание, ако непрекъснато са ги биели и малтретирали. Робовладелците са изпълнявали все пак своите задължения и са обезпечавали своите роби с храна, облекло и всичко необходимо. Докато в наши дни една мултинационална компания може с един замах да остави милиони хора без средства за препитание, след което съвременните робовладелци (хората с костюми, наричащи се „изпълнителни директори“, „мениджъри“, „инвеститори“ и други подобни) изобщо не ги вълнува каква ще е по-нататъшната съдба на изхвърлените на улицата хора. На тях им се дава пълна свобода и независимост на действията – въпрос на техен избор е дали ще се подвизават по кофите за боклук или ще спят в картонени кутии под моста. Пълна „демокрация“! Така, че „свободните“ просто нямат търпение някой друг да ги „пороби“ (тоест да ги вземе на работа), за да могат да си плащат сметките. Така, че както виждате, историята винаги се повтаря облечена в нова форма, но реално винаги има същото съдържание както и преди.

Но, задължително, за да няма сериозни обществени вълнения, всеки обществен строй се основава на определени религиозни вярвания. Много по-лесно е да се управлява една тълпа, която вярва, че този обществен строй ѝ е даден от Бога отколкото, ако тълпата вижда, че правилата са измислени от управляващите. Във втория случай, хората са склонни да започват да търсят недостатъци в управлението и обикновено бързо ги намират. След което, нерядко вдигат революции и въстания, което пък не вещае нищо добро за управляващите. Именно затова всяка една власт в цялата многовековна история на човечеството задължително се опира на определени религиозни постулати. Нямаме причини да вярваме, че съвременният, така наречен, „капиталистически строй“ (в който всъщност са налице много и от елементите на робовладелския строй) прави някакво щастливо изключение.

И действително, ако се вгледате внимателно в устройството на капитализма като държавен строй ще видите, че са налице всички признаци, които го определят като религия от чиста проба! На първо място той се крепи НА ВЯРАТА на хората в понятието наречено „частна собственост“. Реално обаче частна собственост не съществува. Това е една илюзия. По-скоро, това е едно религиозно заблуждение, типично за съвременната финансова религия. Хората искрено вярват, че частна собственост обективно съществува. Дават им се различни сертификати и нотариални актове, на които черно на бяло е написано, че еди-кой си апартамент принадлежи на еди-кой си, а еди-коя си земя принадлежи на еди-коя си. И хората вземат заеми от банките и работят дълги години, за да изплатят своята „собственост“. Много от тях се занимават с дейности, които не са им по сърце, страдат от стрес, разболяват се и в крайна сметка умират преждевременно, без да могат да се видят истински „собственици“ на така мечтания имот. Други пък и да станат собственици, накрая пак умират и не могат да отнесат със себе си дори една молекула от това, което са „притежавали“.

Нито едно парче земя, нито един къс злато, нито едно цвете, дърво, животно, парични знаци с изрисувани на тях масонски символи, нито какъвто и да било друг материален предмет не „принадлежи“ на човека. В действителност е вярно точно обратното твърдение – истината е, че всъщност човекът принадлежи на материалния свят. С идването си на земята човекът взема назаем от Природата (а кой е Природата?) определени материални субстанции, ползва ги за определен брой години, след което връща цялата тази материя обратно в Природата. Самият човек по принцип си е изграден от нематериална, духовна субстанция, която ВРЕМЕННО се вмъква във дадено физическо тяло и го ползва за определен брой години, за да получи определени жизнени опитности, научавайки по този начин дадени житейски уроци. След като си усвои уроците, човекът напуска своето ВРЕМЕННО материално жилище (физическото тяло) и се връща там, където си живее ПОСТОЯННО по принцип – а именно в духовния свят.

Господарят на материалния свят от астрологична гледна точка е Сатурн. В древни времена за този бог е било използвано името Ариман. В християнската митология това същество се нарича Сатана.  Той управлява всичко от материален характер. Следва, че ние ползваме физическото си тяло определен брой години, но всъщност Той има над него определена власт – например Той управлява гравитацията и не ни позволява да литнем нагоре към облаците, а ни заставя да ходим твърдо стъпили и с двата си крака на земята. Той също така управлява и други материални субстанции – например храната и водата. Без да приемаме периодически тези субстанции, физическото ни тяло е обречено на смърт. То не може да съществува и когато е прекалено горещо, прекалено студено и т.н. Затова са ни необходими дрехи, жилище, отопление и прочие множество други материални неща.

За да можем да поддържаме в изправност физическото си тяло, се налага да плащаме на Ариман определена „лихва“. Смятайте, че договорката е нещо като кредитен заем – вие вземате назаем физическо тяло и накрая трябва да върнете обратно всичко, което сте взели, плюс „лихвата“. Тя ви се начислява заради удоволствието да ползвате за определен брой години въпросните материални субстанции, от които е изградено физическото ви тяло. Изплащаме „лихвата“ във вид на физическа дейност, която извършваме в ежедневния си живот. В предишни времена хората са сеели, жънели, месели погачи, носели вода от кладенеца и т.н. В нашето съвремие „те правят пари“, което (ако е извършено по почтен начин) е горе-долу същото. Парите също се намират под управлението на Ариман. Със заработените пари отивате в супермаркета и си взимате каквато храна ви е необходима. Тоест виждате, че формата се  е изменила, но съдържанието си е останало същото. Както и преди, така и сега се налага да плащаме „лихва“ на господаря на физическия свят Ариман, който ни е „предоставил кредит“ във вид на физическо тяло. В Библията този момент е изказан с изречението: „Отдайте кесаревото на кесаря, божието – на Бога“ (Матей 22:21).

Но това означава, че трябва да отдадем нещо и на Бога. Какво е то? Какво ни е дал Бог, което му дължим? Ами много просто – той ни е вдъхнал Живот. Следователно, на Ариман дължим физическото си тяло, а на Бога дължим Живота си. Физическото тяло няма как само да започне да се движи насам-натам, ако в него не е вдъхнат живот. Иначе и камъните щяха да подскачат весело насам-натам. Но те не подскачат. Те не правят това, защото в тях няма живот. Камъните са под управлението изключително само на Ариман.

А при хората, животните и растенията не е така. В тях са заложени и друг тип сили. Тези сили идват от Слънцето, което оживява неживата природа. Така, че парите спомагат за комфортното и удобно съществуване на физическото тяло на човека, но без силите на Слънчевия Бог (Христос) е невъзможно това физическо тяло да оживее. В езотериката жизнените сили на човека се обозначават с израза „етерно тяло“. То придружава физическото от началото на живота до края. Когато етерното тяло напуска физическото, настъпва смъртта.

Много хора схващат сравнително лесно твърдението, че трябва да плащат определен данък на Ариман, за да могат да ползват физическото си тяло. Но им е доста трудно да схванат идеята, че трябва да плащат също така определен данък и за Живота, който са получили. Защото той им е даден също назаем. Животът грубо казано също не принадлежи на хората. Той принадлежи на Бога. Той е този, който дава Живот, той е този, който го взима. Така, че нито физическото тяло е собственост на човека, нито животът му. Нито едното, нито другото реално му принадлежат. И двете са взети назаем за временно ползване. И за двете трябва да се плаща определен данък.

Парите трябва да се заработват, за да може да се поддържа в изправност физическото тяло, а животът трябва да се използва правилно, така че да спомага за възпроизводството на още повече живот. Как можем да направим това? Например, като спасяваме живота на някой друг човек или като създаваме деца. Всеки, който има по-малко от две деца извършва престъпление по отношение на Слънчевия бог, който му е вдъхнал живот. Това е така, защото реално с действията си такъв човек убива живота, а не го възпроизвежда. Или да го кажем така, за да стане съвсем понятно на съвременните материалисти – такъв човек не си плаща лихвите по кредита. Получил е кредит „живот“, ползва си човекът кредита, а не си плаща лихвите. Ясно е, че такъв човек в крайна сметка духовно ще „банкрутира“ и скоро нов кредит „живот“ няма да получи! Това трябва да е ясно на всички и най-вече на българите, тъй като именно те са нацията, която се самоубива с рекордно високи темпове!

След като нито животът принадлежи на човека, нито пък физическото му тяло му принадлежи, то тогава е направо смешно да твърдим, че някакво парче земя, апартамент или пари могат да му „принадлежат“. Това са пълни глупости! Но не така мислят съвременните религиозни проповедници, които се обявяват за професори по „екъномикс“, или застават в позата на „борсови специалисти“ или ни се представят като хора уж притежаващи всякакви измислени дипломи по финанси и прочие други реално несъществуващи науки. Всички тези хора вкупом се опитват да ви убедят, че частна собственост има и че е във ваш интерес да натрупате през живота си колкото се може повече пари (което естествено няма начин как да става иначе, освен за сметка на нещастието на много други човешки същества). По този начин вие се спускате в едно нескончаемо преследване за все повече „печалби“ (още един измислен термин, който реално не съществува в Природата!) и в крайна сметка се превръщате в слуги на Ариман (тоест на Дявола), тъй като всички пари се намират под негово управление. Ето как без сами да се усетите вие вече сте влезли в неговата Църква и активно му се покланяте!

Съвременният човек вече почти не ходи в неделя на църква, за да участва в неделното богослужение на Слънчевия бог, но затова пък редовно ходи на „шопинг“ в търговските центрове, които са всъщност „Църквите на Ариман“. Съвременният човек вече много рядко чете Библията, затова пък в магазините се продава (и купува) страшно много литература на тема: „Как да забогатеем бързо?“, „Как да повишим конкурентоспособността на нашия бизнес?“, „Как да търгуваме ефективно на борсите?“ и така нататък все в този дух. Това са новите „библии“ за хората, които финансовата религия активно разпространява. Хората вярват на тези книги по „икономика“ много повече от написаното в Светите писания. В управлението на нито една държава по света няма министерство, което да учи хората как да живеят правилно според Божиите правила, затова пък във всяка една държава има Министерство на финансите, икономическото развитие, търговията и т.н. Така, че съвременната икономика не е нищо друго, освен световно религиозно учение, което подмолно се старае да замени истинския Бог с фалшив (и прави това много успешно между впрочем!).

За религията знаем, че се базира преди всичко на ВЯРА. Така е и със съвременната „икономика“. Хората неумолимо вярват в наличието на „частна собственост“, макар че такава реално не съществува. Това е все едно една клетка от организма да си въобрази, че може да задържа в себе си повече кръв, отколкото ѝ е необходимо, понеже тя имала правото на „частна собственост“. Това е пълна безсмислица. Това е, може да се каже, анти-природен закон. Да! Частната собственост е анти-природен закон, според който всички световни материални блага се натрупват и задържат само в 1% от населението, а останалите тънат в мизерия и нищета.  Но именно такъв е замисълът на Ариман понеже, когато всяка една клетка се стреми да задържи в себе си колкото се може повече кръв, в крайна сметка такъв организъм умира.

При нормалното положение на нещата една клетка задържа в себе си само 0,01% от хранителните вещества, течащи в кръвта. Защото само толкова ѝ е необходимо, за да поддържа своя живот. Останалите 99,99% тя пропуска по-нататък, за да могат и останалите клетки да се хранят. Хората в едно общество са подобни на клетките в един организъм. При нормалното положение на нещата те също би трябвало да постъпват по аналогичен начин. Вместо това съвременната „икономика“ ни учи да ставаме богати, т.е. да сме егоисти и да задържаме колкото се може повече за себе си! Тогава какво остава за останалите? Значи съвременната „икономика“ води в крайна сметка до неизбежната смърт на целия организъм! Това е замисълът! И тук може да се каже, че Ариман носи само половината вина. Останалата половина от вината се разпределя между самите хора, които благодарение на своята алчност, сребролюбие и ненаситност изобщо позволиха на този човеконенавистен обществен строй да съществува.

Има и други признаци за дълбоките метафизични корени на капитализма, които го определят като религия. Например ВЯРАТА в това, че човекът притежава някакви пари. Това също е пълна заблуда. Първо на първо ние вече не притежаваме дори и хартиени пари, а някакви въображаеми цифрички на компютрите.  Във всеки един момент от време банката може да си присвои от тези цифрички точно толкова, колкото ѝ потрябват. Справка – офшорките в Кипър, събитията в Ирландия, Аржентина и на много други места. Второ, ако всеки един от нас отиде до банкомата и поиска да обърне своите виртуални компютърни пари в налични, ще се окаже, че банките далеч нямат достатъчно запаси в банкноти за всички. Обикновено те не държат повече от 5, максимум 10% от наличния кеш. Но дори и това е твърде оптимистично. Някои банки държат 1-2%, не повече. Това, ако не сте чували, се нарича „частично резервиране“. Тоест, узаконено мошеничество. С други думи, над 90% от всички пари в която и да било банка по света са виртуални. Следователно ВСИЧКИ банки по света вече отдавна реално се намират във фалит. Те разполагат най-много с 5-10% от наличните пари. Всичко останало е виртуално. А на нас ни говорят да имаме ВЯРА в банковата система. Какво друго е това, освен религия?

Трето, икономиката не е наука. Никога не е била и никога няма да бъде. За да бъде някакъв раздел от познанието обявен за наука е необходимо да са налице поне три фактора, а именно: верификация, повторяемост и предсказуемост на изследваните събития.  В банковата система никаква верификация не е възможна. Ето например толкова години се опитват да разследват Федералния резерв на САЩ и досега никой не е успял да го направи. Така, че какво да говорим за нещастните български банки, които са филиали на филиалите? А след като не знаем кой точно и на какви условия се финансира, то как можем да обявим каквито и да било действия във финансовата дейност за научни? Това е пълна глупост. След като системата е закрита, това означава, че на простолюдието се казва следното: „Имайте ни доверие, ние знаем какво правим“. Точно така говори и Папата на миряните. Значи става въпрос за религия, а не за наука. Всичко се базира на вяра и на нищо повече. За каква „икономическа наука“ говорим?

Повторяемост във финансовата сфера има донякъде, но никой не знае кога и къде ще се случи тази повторяемост. Едно знаем със сигурност. Непрекъснато избухват финансови „кризи“. Но независимо в коя част на света се случват те и колко дълго продължават, крайният резултат е неизменно един и същ. От тях винаги и при всички обстоятелства задължително се обогатяват само най-богатите банки, а народът винаги е губещ. А след като повторяемостта не може да бъде проследена, остава само едно – ДА СЕ НАДЯВАМЕ, че злото ще ни избегне. Но това опира пак до вяра, а не до наука. Така, че и по тази точка „икономическата наука“ издиша по всички параграфи.

Между впрочем да се надяваме, че злото ще ни избегне е или патологична, смъртоносна лековерност (комбинирана с летална наивност) или напреднала фаза на шизофрения. При всички положения това са сериозни психически отклонения. Това е все едно да се возите в един влак, начело на който е поставен патологичен маниак-убиец (Ариман), машинистът насипва все повече и повече въглища в пещта (Федералният резерв печата все повече и повече необезпечени с нищо пари) и релсите на влака сочат към една пропаст (крайната цел на финансовата религия е унищожаването на целия живот на планетата Земя). Но в същото време возещите се във влака пътници се надяват и вярват (?!?) всичко да се размине благополучно. И не си мърдат и малкия пръст да се спасят. Каква диагноза да поставим на тези хора?

За предсказуемостта на така наречената „икономическа наука“ пък изобщо няма какво да говорим. Дори уж такива „псевдонауки“ като астрологията са далеч по-точни в своите предсказания, отколкото икономистите, които ни пълнят главите с глупости от сутрин до вечер по медиите. Никои, ама абсолютно никои, освен само няколко посветени хора най-горе на самия връх на пирамидата (тези, които са най-близо до Ариман) не знаят точно кога ще се разрази следващата икономическа криза. Именно тези хора предизвикват кризите и именно те ги управляват. И тези хора са дълбоко религиозни! Техният Бог е Ариман и те му служат абсолютно вярно и предано.

За целта те са изградили цяла мрежа от служители, които са посветени на неговата Църква и които вярно му служат – банкови служители, политици, журналисти, мениджъри, икономисти, писатели, учители, военни и т.н. и т.н. Цялото човечество е вплетено в тази световна религия.  Но самият Ариман успешно се крие, като назовава своята финансова религия с лъжливото име – „икономика“ и ни лъже, че тя уж била наука. Никога не е била и никога няма да бъде.

Защо например древните гърци не са се сетили да ни съобщят новината, че икономиката е „наука“. Те са почитали математиката, физиката, геометрията, астрологията, но не са имали нито един учен-икономист, в съвременния смисъл на това понятие. Защо ли?!? Аристотел е дал началните определения за това какво е икономика (съзнателно домостроителство), но ако той беше жив днес и беше видял как парите не служат за съзидание, а как самите пари се издигат в култ, за да се правят още повече пари от тях, то тогава той би говорил, че нашето общество не е основано на „икономика“, а на „хрематистика“. Той е писал доста по този въпрос и още тогава е предупреждавал човечеството, че може в бъдеще да настъпи момент, когато „хрематистите“ (тези, които се покланят пред самите пари) могат да завладеят света и това ще бъде гибелно за човечеството. Ето че тези дни са настъпили. Повече по този въпрос тук.

Аристотел правилно е утвърждавал, че парите трябва да служат само като средство за оборот на стоките. Натрупването на пари не бива да се превръща в самоцел. Нито пък парите трябва да служат за правене на още повече пари (обмен на валута и лихварство). Хората, които се занимават с такива дейности, е утвърждавал той, вървят против естествения порядък в Природата. А ние знаем, че естествения порядък в Природата е създаден и се поддържа от Слънчевия бог – Христос. Следователно, който не служи на този Бог, той служи на неговата противоположност – Ариман, който от своя страна се бори против естествения порядък. Ариман иска да наложи своя анти-естествен порядък. Затова всеки, който се занимава с правенето на пари от самите пари служи на Ариман. Съзнателно или не всички тези хора, които правят пари от пари принадлежат на неговата Църква. В това число на първо място влизат всички, които се занимават с издаването на кредити под лихвени проценти. И понеже съвременната банкова дейност е изцяло базирана на издаването на кредити, то следва че всички банкери, финансисти и икономисти до един Му служат!

Астрологически погледнато държавните институции и църковните институции са свързани в едно цяло. Те се управляват от една и съща планета – Сатурн. Като тук правим важното уточнение, че църковните институции са едно, а вярата на хората е нещо съвсем друго. Вярата и ценностната система на хората се управляват от Юпитер, а църквата като институция (няма значение каква е църквата – християнска, мюсюлманска или юдейска) се управляват от планетата Сатурн. За да може да се крепи статуквото на дадения обществен строй максимално дълго време, църквата като институция разработва определени религиозни постулати, които подкрепят съществуващата светска власт. А светската власт от своя страна прави всичко възможно да подкрепя църквата като институция, защото по този начин тя стабилизира своята собствена власт. Например държавата не облага църквата с данъци и такси, разрешава ѝ спокойно да провежда своя „бизнес“ в рамките на държавата, награждава периодически определени духовни водачи с грамоти и медали и т.н. Говорим, че това са общите правила, на които се строят взаимоотношенията църква – държава в света. Подчертаваме, че те важат за всяко едно вероизповедание, за всеки един обществен строй, във всеки един век от развитието на човечеството. И църквата, и държавата се управляват от една и съща планета – Сатурн.

Планетата Сатурн управлява всичко от материално естество. Тук влизат монетите, скъпоценните камъни, недвижимата собственост, земята, стадата, отглежданите култури (като стока) и изобщо всичко материално. Преди няколко века, за да се опрости обменът на стоки и товари, тежките метални пари започнаха постепенно да бъдат заменяни с хартиени пари. Те също се намират под управлението на Сатурн. Идеята беше, че хората по всяко едно време могат да отидат до банката и да обменят своите хартиени пари на съответните златни, сребърни или медни монети. Тоест, независимо че ценните метали бяха до голяма степен извадени от обръщение, все още съществуваше реална връзка между хартиените пари и техният еквивалентен материален, ценностен носител.

С разцвета на компютърните технологии парите станаха виртуални. Формално, те пак се управляват от Сатурн, но той вече не е техен пълновластен господар. Тук вече част от управлението поема и Уран. В сферата на Уран се намират всички „виртуални“ неща от електронен характер – виртуални пари, виртуална реалност, виртуални приятели и други такива съвременни изобретения. А когато се намеси и Нептун, тогава Уран и Нептун заедно произвеждат и такива нечувани досега понятия, като „виртуална религия“. Това е система от убеждения и понятия, за които човекът няма непосредствена опитност и не е влизал в пряк допир. Той е научил за тези неща от Интернет. Дали информацията, която той е получил е вярна или погрешна не може да се каже със сигурност, защото няма как да се провери за достоверност материалният носител, откъдето тази информация произхожда. В наши дни всеки може да вярва в каквото си поиска, тъй като за всяка една теза ще се намери източник в Интернет. Именно поради тази причина се говори, че в момента се води „медийна война“. Събитията представени от средствата за масова информация на Запад изглеждат по един начин, а представени от Изток – по съвсем друг. И всеки може да вярва на която „истина“ си пожелае. „Доказателства“ и за двете позиции във виртуалното пространство – бол!

По пътя на логиката можем да предположим, че ако събитията продължават да се развиват по същия начин, то надмощие над средствата за масова информация ще вземе онази страна, която победи във войната физически на терен. Физическият победител ще получи правото да има монопол върху виртуалната Истина. Тогава във Интернет няма повече да се разпространяват множество „истини“, както е сега, а ще се пропагандира само една Истина – тази на победителя! Как ще могат хората, потопени във виртуалната действителност на Интернет да проверят дали изнасяната там Истина е действително такава? Няма да могат. Те ще трябва да се доверят на това, което им се дава като „факти“ и „доказателства“ във виртуалното пространство. А Уран и Нептун могат да създават там, каквото си пожелаят.

Можем с голяма доза увереност да предполагаме, че за в бъдеще всички факти и доказателства, които противоречат на официалната Истина ще бъдат трити и заличавани от Интернет, а всички, които се осмеляват да ги излагат там ще бъдат преследвани за своите убеждения. Как тогава тази схема ще се различава от онази, която съществуваше по времето на социализма? Ами няма да се отличава. Разликата ще е само в техническата напредналост на средствата за масова информация. Съдържанието на историческите процеси ще се запази абсолютно същото.

Преди ни съобщаваха Истината чрез вестници, списания, радио и телевизия, а в утрешния ден ще правят абсолютно същото, само че предимно по Интернет във вид на виртуална реалност. А тя изключително много се доближава до религия. Бъдещите поколения може би няма да имат друг избор, освен да ВЯРВАТ на поднасяната им информация. И преди имаше цензура върху подаваните новини, и за в бъдеще ще се случи абсолютно същото. И преди държавата имаше монопол върху Истината, и за в бъдеще пак ще е така. Религия и държава ще вървят ръка за ръка. Така е било винаги досега в миналото, така ще е и за в бъдеще. Само формата ще е различна (виртуално пространство и Интернет), иначе съдържанието на процесите ще си остане същото.

И друг път съм писал в мои статии, че социализмът като обществен строй всъщност беше прикрита форма на религия. Официално, на хартия, социалистическото общество беше атеистично. На практика обаче социализмът, колкото и странно да ви звучи, си беше всъщност разновидност на християнската религия, примесено с голяма доза масонска символика (петолъчки, червени знамена, сърпове, чукове и други подобни). И времето беше подбрано абсолютно точно! Не случайно тази нова религия беше разработена от Карл Маркс непосредствено при откриването на планетата Нептун. Така, че и социализмът и християнството да се управляват от една и съща планета. Оттук и съответните лозунги – подкрепа на старите и болните, държавна закрила над социално слабите, справедливо разпределение на материалните богатства между всички членове на обществото и т.н.

Но съгласете се, че всички тези постулати взети заедно изграждат фундамента на едно религиозно течение. Това религиозно течение реши да обяви себе си за „атеистично“ и се зае за задачата да се бори с църквата като институция. Но това беше просто борба за власт и нищо повече. Просто на църквата като институция ѝ беше отнет достъпа до един от лостовете за държавно управление. Вместо църквата обаче бяха изградени други институти, на които беше възложена задачата да разпространяват новото религиозно учение. Бяха създадени научни институти по марксизъм и ленинизъм, научен комунизъм, политическа икономика и т.н. А вместо „Вероучение“ в училищата и институтите започна да се преподава „История на КПСС“, „История на БКП“, „История на социалистическото общество“, „Философия“, „Морал и право“ и други такива подобни предмети. Те изпълняваха абсолютно същите задачи, които в царска България е изпълнявала църквата, като институция. Те обучаваха народа в постулатите на „новата религия“ – комунизмът!

Тези, които са чели моята книга „България – астрологична прогноза за XXI век“ знаят, че циклите и на прогресния Сатурн и на прогресния Юпитер в астрологичната карта на България много скоро ще започнат да се повтарят, след като приключи тяхната едновременна статичност. Статичностите на двете планети се извършват в периода 2005 – 2023 гг., след което през следващите 100 години следва повторение на всички цикли, които са се случили през последните 100 години, само че в обратна последователност. Това означава, че грубо казано от 2040г. до 2080г. ще се повтори социализмът в обратен ред, а след това следват около 40 години повторение на цикъла „царска България“. След тези 100 години окончателно ще настъпи новата епоха на Водолея и България ще започне да изпълнява истинската си мисия, която ѝ е възложена в новата епоха – да въведе принципа на Любовта в държавното управление. В онези бъдещи времена и прогресният Юпитер и прогресният Сатурн ЕДНОВРЕМЕННО ще започнат да повтарят онези градуси, които са изминавали по време на българското Възраждане. Затова говорим, че тогава в България (в онази бъдеща държавна форма, която тя ще има в онези години) ще настъпи Второ българско възраждане.

Много хора, като чуят това въздишат и казват: „Защо това ще се случи чак тогава, когато нас няма да ни има?“ Отговорът е, че това ще се случи тогава, именно защото вас няма да ви има. За да се стигне до Второ българско възраждане са нужни друг ТИП хора. Те трябва да са облагородени достатъчно, за да могат да поемат на плещите си подобен род отговорна мисия по отношение не само на себе си, но и към други народи. А в момента българите не само собствената си държава не могат да опазят (и то три пъти!), камо ли да помагат на останалите. Затова Бог е преценил така, че са нужни 7 нови поколения българи. През това време ще се изчисти тяхната негативна карма, след което може да им се възложи тази отговорна мисия. Този процес обаче трябва да започне още от днес. Една от най-лошите черти на българина е тази, че вечно все седи и чака, назлъндисва се и все не може да предприеме решителни действия. А те са нужни именно отсега. Още отсега българинът трябва постепенно да започне да изчиства негативните черти на характера си, които са му заложени като НАРОДОПСИХОЛОГИЯ. Иначе никога няма да се „оправим“ (повече по този въпрос в последната ми книга).

Следователно по логика можем да се досетим какво ни чака непосредствено в близките години. Първо ще се минат едни 25 години, които наричам условно „обратен преход“. През това време всички процеси, развили се в годините на „преход“ ще се развиват с обратен знак, а именно вместо крадене от държавата, държавната хазна ще се пълни, вместо отслабване на държавата, тя ще укрепва, вместо етническо прочистване на българското население ще се прави точно обратното – държавата ще се грижи да се увеличава броя на етническите българи и т.н.  Официалната религия, която ще господства по времето на това поколение ще е точно обратната на тази, с която закърмиха предишното поколение по време на „прехода“. Тоест, всички догми на „демокрацията“ и „либерализма“ ще бъдат постепенно заменени с „единоначалство“ и „консерватизъм“. Това ще е новата „религия“. Нейният постулат може накратко да бъде описан така – за да оцелеем като нация и като народ ни е нужно здраво централно управление, силна държавна власт и връщане назад към изконните, православни, български ценности.

Всред тях са например такива ценности като целомъдрие преди брака, вярност към брачния партньор, въздържане от безразборни сексуални връзки, отглеждане във всяко българско етническо семейство поне на две деца, ограничаване на потреблението в рамките на разумното, грижа преди всичко за общия интерес, а след това за частния, любов към образованието и просвещението, разумност и консервативен подход към всякакви „нововъведения“ и „научно-технически прогрес“. Тук подчертаваме с дебели букви, че ВСИЧКИ технически изобретения и технологии се намират под прякото управление на Ариман. По това време предполагам много българи ще изберат да се върнат към живот на село, където ще им се даде възможност да се занимават с натурално стопанство.

След приключването на този период следва повторение на социализма също на обратен ход. Там също ще има официална религия и тя ще бъде не по-малко важна от тази, която съществуваше в България за 45 години народна власт. Основните нейни постулати ще бъдат планова икономика, равно разпределение на материалните блага между членовете на обществото, социално подпомагане на социално слабите, инвалидите, болните и старите хора от страна на държавата. Немаловажни ще са и моралните постулати, които ще са в сила по това време – например лихварството ще бъде официално забранено. То ще бъде обявено за порочна система на човешки взаимоотношения, която води до паразитизъм, експлоатация на едни народи над други, чести и задължителни сривове в икономиката, а всичко това взето заедно в крайна сметка води до смъртта на милиони човешки същества. Ще бъде проповядвана чистота и възвишеност на сексуалния живот, както и на здрав морал в семейството.

Отглеждането и възпитаването на деца отново ще се превърне в основна задача на българката (както е било винаги през всички векове на нашата история), а не както е сега, когато „кариеризмът“ и „бизнесът“ са главни приоритети в изкривената ценностната система на много жени. Също така ще започнат да се възвръщат постепенно и такива забравени понятия като чест, достойнство и морални, нравствени добродетели (особено православни християнски) и т.н. Поощренията за положен труд няма да се измерват изключително само с пари, както е сега, а ще има връщане назад и към моралните поощрения. Всъщност някои морални награди ще придобият много по-голямо значение за бъдещите поколения, отколкото материалните поощрения. Естествено всичко това ще бъде съпроводено с изключително твърд контрол от страна на държавата. В този дух ще бъдат възпитани две поколения.

След това ще се повтори периодът на царска България, където както знаем са се водили войни в името на чест, род и родина, където войниците са се клели в бойните знамена на една велика държава, чийто поданици са имали  само две най-висши инстанции – Бог и Цар (който тогава се е разглеждал като пряк наместник на Бога на земята). Всичко това ще се повтори под нова форма. Именно в този период православието ще разцъфти отново като официална държавна религия. Всички български граждани в онези бъдещи времена ще бъдат закърмени в ценностите именно на православието, което отново в онези бъдещи времена ще се превърне в държавна религия (само, че под нова форма). Православието между впрочем е било официална религия за българския етнос повече от 1000 години – от времето на покръстването на българите през 864 г. насетне чак до 1944 г. Така, че връщането именно към тези корени е просто неизбежно. Формата може да се мени, но съдържанието на процесите винаги си остава неизменно.

На фона на всичкото това, съвременният 27-годишен убийствен „преход“ с неговото безбожие, разюздан либерализъм, лихварство, извращенчество и издигането на егоизма в култ, звучи просто като едно историческо недоразумение! Този период несъмнено ще отиде на боклука на историята, където му е мястото. Но той ни е изключително полезен, понеже доброто се познава само в контраст със злото. И така, в заключение можем да кажем, че както винаги досега, така и в нашето съвремие обществото винаги се е ръководело от определени религиозни постулати. Добре е тези постулати да бъдат осмислени и доведени до съзнанието, защото тогава ще ни стане пределно ясно на кой Бог се кланяме. Осъзнаването на тези истини не означава, че ние от утре веднага ще престанем да грешим. Но едно е, когато се греши съзнателно, а съвсем друго е, когато се греши неосъзнато. Така, че не бъдете марионетки в ръцете на религиозни агенти (които наричат себе си „икономисти“), а сами избирайте пътя, по който да вървите. Както физическото ви тяло, така и Животът ви е даден назаем. Не забравяйте докато сте живи да си върнете лихвите и по двата кредита. „Отдайте кесаревото на кесаря, божието – на Бога“!