Любовната връзка е работа!

16.06.2018 г.

В практиката си на астролог постоянно се натъквам на все едни и същи недоразумения, които произтичат главно от насадени с годините неправилни възприятия за света в главите на хората. Една голяма част от тях са свързани с хедонистично – егоцентрическия  модел „хомо-сапиенс“, който насилствено беше внедрен в нашето общество през последните 30 години. Това беше един гигантски обществено-социален експеримент,  който имаше за цел да насади ценностната система на западния човек върху представите на хората, обитаващи Източна Европа. Моето лично мнение е, че експериментът се оказа в крайна сметка неудачен, защото това е същото да се опитаме да облагородим дива джанка, като и присадим банан. Според този либерален модел човекът е свободен да прави какъвто и да било личен избор, стига това да му носи на него лично много радост и щастие. Но тази концепция дава изключително едностранчива представа за света, тъй като се концентрира изключително само върху това какво човекът желае да получава. Той обаче не обяснява нищо относно задълженията и отговорностите, които има този човек към останалите членове на обществото, тоест какво той трябва да дава от себе си на другите.

Особено големи поразии нанесе този егоистичен модел върху личните взаимоотношения между хората. Тъй като всеки един отделно взет индивид започна да се грижи изключително само за своето лично щастие, се стигна дотам, че вече все по-рядко се срещат хармонично работещи и гладко функциониращи партньорски двойки. Става въпрос не само за сексуалната сфера (макар че там проблемите са най-очевидни). Eрозираха всякакъв тип човешки взаимоотношения: родители-деца, познати и приятели, работодатели-работници. На мен лично като астролог това ми отваря доста работа и би трябвало да не се оплаквам от така създалото се положение. Но явно си оставам непоправим идеалист и бих желал да видя друга картина. Затова реших да напиша тази статия, която се надявам да помогне на известен брой мислещи хора.

Работата се състои в това, че ВСИЧКИ човешки взаимоотношения се градят на двупосочно преливане на енергията. Това важи не само за връзките с любовника или любовницата, но и за абсолютно всички други взаимоотношения, които формираме или сме принудени да формираме през живота си. Най-първите взаимоотношения, които започваме да градим още като бебета са тези с нашите родители. Мама ни кърми с майчино мляко (тоест ние получаваме от нея), а в замяна на това се учим да се смеем или да издаваме някакви звуци, които пък са ѝ приятни на нея (тоест учим се да даваме). При това постепенно започваме да забелязваме, че колкото повече даваме на мама, толкова повече получаваме в замяна обратно от нея. Например, когато ние сме „добри“ и правим това, което се харесва на нашите родители имаме много по-добри шансове в замяна да получим играчка, подарък, целувка или някакъв друг жест на внимание от тяхна страна.  Колкото сме „по-лоши“ (тоест колкото по-малко даваме от себе си), толкова по-голяма е вероятността да получим някакво наказание или да се лишим от някаква благосклонност, която сме получавали дотогава. Тоест, учим се, че давайки от себе си повече по отношение на родителите си, получаваме в замяна повече и от тях. И обратното.

Естествено, това е само най-общото правило, тъй като в живота съществуват безбройно много родители с най-различни характери. Някои бащи или майки са просто неспособни да обичат децата си и затова каквото и да правят децата им, те никога няма да получат родителска любов. Други родители пък безрезервно обичат децата си и няма значение колко лошо се държат те с тях, въпреки всичко родителите продължават да дават всичко от себе си. Изключвам тези два крайни случая, защото те и двата са патологични (в единия случай поради прекомерния егоизъм на родителите, а в другия случай поради извънредния егоизъм на децата). Концентрирам се върху основното правило, а то е, че още в най-ранна възраст детето се учи, че колкото повече то дава от себе си, толкова повече получава в замяна. Това е нормалното положение на нещата.

Обаче, понеже през последните 30 години в хората беше силово насаждан егоистично – хедонистичният модел на поведение, израсна едно цяло поколение с объркани ценности. Това се получи, понеже тези, които станаха родители през последните 30 години даваха на децата си все по-малко и по-малко, а мислеха за себе си все повече и повече. Да не говорим за това, че броят на абортите е в пъти по-висок от броя на родените деца. Това също е проява на краен егоизъм.  Писал съм за това подробно в статията си относно темата за раждаемостта в астрологическата карта на българския етнос, а така също най-подробно и в последната си книга. Вследствие на всичко това, цялото това поколение, което се роди в последните 30 години се роди с убеждението, че е НОРМАЛНО да получава от външния свят малко любов. Ответната реакция на тези деца беше да се борят силово да получат недостигащото им количество. Тоест, този компонент любов, която децата нормално би трябвало да получат, но не я получиха от своите родители през последните 30 години, те решиха да си я получат принудително, като изнудват останалите да им я дават силово. Това извънредно много засили егоцентризма у тези хора и направи така, че да израсне цяло едно поколение почти непоправими егоисти.

До голяма степен самите тези хора не са виновни, тъй като те бяха поставени в такива ненормални обществено-социални условия още от самото им раждане. Поради тази причина те възприемат ненормалното за нормално. Но ние сега тук не се опитваме да изясняваме въпроса кой е виновен за така създалото се положение. Вместо това ние се опитваме да работим конструктивно, т.е. да поставим една правилна диагноза за това какво е реалното положение на нещата, а след това на тази основа да се опитаме да видим какво може практически да се направи отсега нататък.

И така виждаме, че досега израсна едно цяло поколение с объркани ценности. Задоволяването на личните потребности се превърна в култ. Това силно разви егоизма у хората. Първо родителите започнаха да дават все по-малко любов на децата си (ако изобщо се съгласяваха да раждат каквито и да било деца). А после пък самите деца израствайки в такава ненормална обстановка се научиха самите те да бъдат крайни егоисти и да дават на другите колкото се може по-малко от себе си, а да получават в замяна колкото се може повече.

Ако нищо не се направи по въпроса и нещата се оставят да си текат както досега, то значи през следващите 30 години ще израснат още 1-2 поколения, където този проблем ще се задълбочава все повече и повече. Обикновено практиката показва, че след 3 поколения процесите стават необратими. За наше щастие прогресните позиции в рождената карта на българския етнос, както на планетата Юпитер (ценностите на етноса), така и на планетата Сатурн (държавното управление) в момента обръщат посоките си на движение. Това означава, че след около 2 (най-много 5) години ще има кардинална промяна както в ценностната система, в която се възпитава народът, така и във формата на държавното управление. Очертава се връщане назад към предишните ценности и към предишното държавно управление. Външната форма естествено ще е различна, но същината на ценностите и на държавното управление ще си остане същата. Аз наричам това „обратен преход“.

При предишното (социалистическо) държавно управление основният акцент се поставяше не върху личните права и свободи, а върху личните задължения и отговорности на индивида към обществото. Тоест акцентът беше поставен на противоположната страна на везните – възпитаваха хората в идеала, че индивидът трябва да дава повече от себе си на обществото, отколкото да получава. Естествено тогава онова общество също страдаше от своите проблеми, понеже тогава се залиташе прекалено много в другата крайност. Може би затова бяха необходими тези 30 години демокрация, за да се види какво ще се случи ако махалото се отклони в противоположната посока. Е видяхме. И се оказа, че това което се случи не е на добро. Сега може само да се надяваме, че при „обратния преход“ ще бъде намерено правилното средно положение, а няма да се залитне пак в някаква крайност.

Правилното средно положение съществува тогава, когато човекът дава от себе си точно толкова на другите, колкото получава от тях в замяна. Естествено тук може да има някакви вариации, но основният принцип е този – всяко едно залитане само в посока „безрезервно даване“ или „егоистично получаване“ води до нарушение на основния принцип на Любовта. И в единия и в другия случай се възпитават хора с изкривена ценностна система, които или се претрепват от доброволен труд за благото на всички останали и като правило такива хора умират преждевременно (нашата история е пълна с подобни самопожертвали се национални герои). Или пък те се превръщат в едни съвременни байГаньовци, които се интересуват единствено само от личния си келепир и от нищо друго. Едните умират неразбрани, а другите – самотни.

И тук идваме до мястото на основната мисъл, която исках да изложа в тази статия. Любовта не е процес, който носи само приятни и хубави изживявания (тоест, когато човекът само получава). Това е неправилен възглед, който изхожда от либерално-демократичния (егоистичен) възглед за света. Истинската Любов, когато тя е в чист вид е изцяло саможертвена. Човекът, който обича истински никога не мисли за самия себе си, а само за другия. Тоест, готов е на лична саможертва в името на другия. А това означава, че той желае преди всичко само да дава, като слабо се интересува или почти не се интересува от това какво получава в замяна. А подобни опитности са изключително болезнени. Излиза, че този който НЕ обича всеотдайно изживява любовта като нещо, което му носи удоволствие. А този, който обича всеотдайно и саможертвено, изживява любовта като нещо болезнено, като нещо, което му носи болка.

Англичаните с техният присъщ прагматизъм са измислили израза „I am falling in love“, който се превежда буквално така „Аз падам (надолу) в любов“ – тоест, когато един човек се влюбва, според англичаните той пада надолу. Това разбиране силно се отличава от това на хората със славянска кръв. Те пък казват, че когато човек се влюби той започва да хвърчи нагоре в облаците. Виждате ли колко е различно схващането между западноевропейските и източноевропейските народи? Според източноевропейците когато сме влюбени ние летим нагоре, чувстваме се на седмото небе, но в замяна на това губим здравата почва под краката си и ставаме непрактични. А англичаните пък падат надолу и се оказват в нещо като в дупка, защото влюбеният човек често губи материалните си притежания. Влюбеният човек в разбирането на западняците също губи здравата почва под краката си, но според тях той често се оказва в нещо като яма – например дългова яма или нещо подобно, тоест в тяхното разбиране той пада надолу.

Излиза, че според източноевропейския манталитет влюбването е нещо хубаво, което те издига нагоре (понеже ти даваш от себе си и следователно се издигаш духовно). А според западния манталитет влюбването е нещо лошо, понеже падаш надолу. Давайки от себе си всичко, в това число материалните си притежания, ти ставаш бедняк, тоест губиш материалния си просперитет, който си имал преди. Всичко зависи от това с какъв аршин мерим. Ако изхождаме от гледна точка на духовното ни развитие, нещата изглеждат по един начин, а ако изхождаме от гледна точка на материалното ни развитие, нещата изглеждат по противоположен начин. Човекът е изграден както от материално (физическо) тяло, така и от нематериални (духовни) тела. Той е поставен на земята в междинно положение между физическия и духовния свят и следователно трябва да намери „златната среда“. Явно е, че залитането само в едната или само в другата посока е вредно и непродуктивно.

Тук можем да направим паралел между духовното и материалното като ги очертаем така. Чистата любов принадлежи към духовния компонент, а ходенето на работа принадлежи към материалния компонент.  Ходим на работа, за да правим пари, правим пари за да можем да задоволяваме базисните си материални нужди. Следователно, работата и кариерата имат пряко отношение към физическото тяло на човека и към материалната страна на живота. От друга страна, развивайки в себе си Любовта, ние работим върху духовния компонент на живота. И едното и другото всъщност изискват тежък и постоянен труд. Просто единият труд е от материално естество, а другият труд е от духовно естество. Нещата са просто обърнати по знак.

Нека да изследваме първо поведението на един човек, който желае да запази работата си, а след това ще го сравним с поведението на същия този човек, ако той желае да запази връзката си. Повечето хора ходят на работа и работят за някакъв работодател или за някаква фирма. Това си е чист тип договорни взаимоотношения, един вид брачен съюз, както е и при Любовта. Само че тук не става въпрос за брачен договор, а става въпрос за трудов договор, обаче същността е същата. Във всеки договор и двете страни се задължават да изпълняват определени задължения един към друг – тоест постигат споразумение кой какво ще дава и кой какво ще получава.

Трудовият договор стриктно регламентира тези взаимоотношения. Например, работникът е длъжен да бъде на работното си място всеки работен ден в 8 ч. сутринта и да стои там до 17 ч. следобед. Той е длъжен да изпълнява следните задължения (следва дълъг списък със задължения), длъжен е да се подчинява на шефа си, да бъде в добри взаимоотношения с колегите си, да спазва корпоративната етика и т.н. В замяна на това компанията се задължава да му изплаща периодически определени пари по договорка. Работникът има и някакви други права – например може да ползва един час обедна почивка, има две седмици платен годишен отпуск в годината, получава здравно осигуряване, пенсионни вноски и т.н. Ако една от двете страни (или работникът, или компанията) нарушат този договор своеволно и престанат да изпълняват договорените преди това взаимни права и задължения, следва „развод“. Условията по „развода“ също са регламентирани в трудовия договор. Там е записано какво обезщетение трябва да получи работникът при преждевременно уволнение и т.н.

От всичко това виждаме, че работният договор е всъщност тежък труд. Той изисква множество персонални усилия и ежедневни жертви, за да може да бъде поддържан. В момента в който едната или другата страна престане да изпълнява задълженията си по договора (например работникът откаже да работи или работодателят откаже да изплаща заплата), в такъв случай изградените дотогава взаимоотношения веднага се разпадат. Обикновено повечето хора разбират този пример и се съгласяват с логиката на горенаписаното. По необясними за мен причини обаче огромното болшинство хора в нашето съвремие си представят, че в една любовна връзка те са длъжни непременно само да получават, а почти нищо да не дават. Тази погрешна представа лежи в основата на милиони разводи по света и дава хляб на хиляди астролози.

Когато за пръв път ние срещнем един човек, в който се влюбваме, ние автоматично подписваме с него един вид нещо като „брачен договор“. Разликата се състои единствено само в това, че този договор се записва в духовния свят, а не в материалния. Всъщност, ако желаем да бъдем прецизни до край трябва да признаем, че и трудовият договор също се записва най-напред в духовния свят и едва след това се появява на лист хартия с подпис и печат. Така и в любовните взаимоотношения – тези връзки (този договор между две душѝ) се създава първо в духовния свят и едва след време може да се появи също така и на физическия свят, във вид на писмено брачно свидетелство. Но в случая нас ни интересува духовния компонент. Защото, когато го разглеждаме в духовния свят той много прилича на един стандартен трудов договор. Там са записани правата и задълженията, които има всяка една от страните в тази връзка. И те трябва да бъдат горе-долу разпределени поравно, ако партньорите искат да са заедно дълго време. Всяко наклоняване на везните или само на едната страна или на другата води до дисбаланс и в крайна сметка до разпадане на връзката.

Ако например единият партньор работи, изкарва пари, чисти, готви, мие и се грижи за децата, а другият партньор само се изтяга по цял ден на дивана, то ясно е, че такава връзка е неравноправна и че тя няма бъдеще. Единият партньор само дава, но нищо не получава в замяна. Това е все едно същото вие да работите за една компания от сутрин до вечер, а тя да не ви плаща никаква заплата или да ви плаща чисто символично. Дори и да сте съгласни на подобен самоотвержен труд, рано или късно ще ви писне от тази ситуация и ще напуснете тази компания. Така и при връзките.

Освен това, когато говорим за даване и получаване ние нямаме предвид чисто само материалната страна на въпроса. В една връзка може да се дават много неща, една голяма част от които нямат чисто материални измерения – например любов, поддръжка, съвет, грижа, морална подкрепа и т.н. Например единият партньор може да обезпечава другия материално, а другият пък в замяна може да прави така, че с цялото си поведение осмисля живота на другия, да му дава вдъхновение и да го прави щастлив. Този модел също работи и то работи доста добре за много двойки. Но дори и в този случай, този вторият партньор трябва стриктно да изпълнява задълженията си всекидневно, без да клинчи от своите задължения и отговорности. Например той не може в такъв случай да си позволи да капризничи, да бъде постоянно в лошо настроение или да изпада в депресии и черногледство. Ако това се случи, то тогава инспирационния канал, който той обезпечава за партньора си ще секне. Това означава, че той нарушава неписания договор по връзката, а следователно връзката започва да клони към раздяла. Следователно, дори и в този случай става въпрос за това, че по връзката трябва да се работи ежедневно, и ежечасно. Също така става въпрос за това, че всеки един от партньорите трябва стриктно да изпълнява своите задължения и отговорности към другия, така както те са записани в „небесния им договор“. Двойката сключва този договор в момента (често без да знае това), в който те се срещат за пръв път. Впрочем за един опитен астролог не е проблем да открие какви са точно условията, правата и задълженията на всяка една от страните по договора в съответните астрологични карти.

Класическият пример на неразбирателство възниква тогава, когато единият партньор започва да отделя по-голямо внимание на нещо друго и започва да посвещава все по-малко време на връзката си. Например, той може да се потопи изцяло в работата си или да започне да се грижи за стар и болен родител, или пък да посвещава цялото си време само на децата, а време за партньора въобще не му остава. Във всички тези случаи той нарушава „неписания духовен брачен договор“ и връзката му започва да страда. Тук не става въпрос за ревност или за неразбиране от страна на другия, а става чисто и просто въпрос за неизпълнение на своите задължения и отговорности по отношение на партньора ни. В случай на криза може да се направи изключение за определено време, но ако това положение продължава безконечно, то разпадането на връзката е неизбежно. Това е същото, ако вие да речем си намерите втора работа, която ви харесва повече от първата. Започвате да посвещавате цялата си енергия и време на нея, а сили за първата ви работа просто не ви остават. Постоянно закъснявате, пропускате работни дни без причина, не си изпълнявате стриктно задълженията на работното място както преди. Какво смятате, че ще се случи в тази ситуация? Предполагам всеки ще се съгласи, че уволнението рано или късно е неизбежно. А защо смятате, че можете да си позволявате подобно отношение към партньора си и че той е длъжен да ви прощава всичко? Някои може и да прощават до време, но този подход е крайно контра-продуктивен.

Затова към партньора си трябва да се отнасяте като към един вид работодател. Разликата се състои единствено в това, че той не ви се разплаща в пари, а ви се разплаща в любов, грижи и внимание. Валутата е различна, а принципът е абсолютно един и същ.  Между впрочем съвсем не е случайно, че планетата Венера управлява и двете тези неща – тя управлява както парите, така и любовта. Замислете се по този въпрос. Защо природата е поставила нещата така? Защо е нужно и материалния компонент (парите) и духовния компонент (любовта) да бъдат управлявани от една и съща планета?

За да получите любовта на партньора си, вие трябва също така да давате много от себе си. Трябва да давате от себе си това, което ви е записано в „духовния брачен договор“ и трябва стриктно и продължително да изпълнявате задълженията си по него. Тези задължения за всяка връзка са различни, но винаги има едно общо правило. Това, което давате трябва да е равностойно на това, което получавате. Иначе връзката ви е обречена. При това трябва да го давате постоянно, ежедневно и в продължение на много години. Представителите на нетърпеливите знаци трябва да обърнат  специално внимание на последното изречение и да си го запишат на челото.

В Библията е казано, че Бог е създал Човека по свой образ и подобие. Това означава, че материалния свят е подобен на духовния. Той е един вид негово огледално отражение, само че в някакви по-груби и по-примитивни форми. Но всичко, което виждаме в материалния свят е подобно на духовния. Затова ние не бива да извъртаме поглед на другата страна с отвращение, когато става въпрос за „пари“ и за прочие „принизени“, „земни“ неща. Парите са само отражение на това, което се извършва в духовния свят. Парите са един вид материализирана любов. Ние винаги даваме пари само за тези неща, които обичаме. Никога няма да си похарчим парите за неща, които не обичаме. По това какви са нашите материални разходи можем веднага да познаем какви са нашите приоритети в живота. По това какво купуваме можем много точно да определим къде лежи сърцето ни.

Например един човек, който пуши и си купува всеки ден цигари за 5 лв. харчи общо на година 1825 лв. С тези пари той би могъл да си купи нова кола или да заведе семейството си на почивка или да си купи астрологична книга, да си поръча астрологична консултация или да се образова малко в духовен план. Но явно всичките тези неща не му лежат на сърцето толкова много, както цигарите. И когато този човек казва: „Нямам пари да си купя това или онова.“, той всъщност казва: „Моите приоритети в живота са така подредени, че аз обичам цигарите много повече от редица други неща, включително жена ми, децата ми, новата кола, почивката и т.н.“ Същото се отнася и до един човек, който пие, който използва дрога, който си харчи парите за хазарт, леки жени и т.н.

Може би поради тази причина все още огромен брой българи обичат да се разплащат с налични пари. Защото ако всичко купуват с кредитни или дебитни карти, тогава остава запис върху магнитен носител и след това може да се направи съответната статистика – колко пари са дадени за това, а колко за онова. Тогава ясно ще се види какво обича този човек, а какво не. Но тръгвайки по този път човекът започва да получава също така и себепознание. Обаче ние българите, тъй като сме нация родена с Нептун в 1 дом в съвпад с асцендента, по принцип бягаме от себепознанието като дявол от тамян. Боим се да не би да научим нещо за себе си, което може да не ни хареса. Предпочитаме да живеем в сладки лъжи и илюзии. Така съзнателно бягаме от отговорност и си мислим, че по този начин хитро решаваме проблема. Всъщност – го задълбочаваме още повече и си усложняваме сами кармата. При това значително. Но, това е отделна тема, която е подробно развита в най-новата ми книга „Рождена карта на българския етнос“.

В заключение мога да кажа следното: Изучавайте себе си, защото „истината ще ви направи свободни“. А истината започва от себепознанието. Изследвайте в дълбочина своя собствен характер и този на партньора си. Изследвайте датата, часа и мястото, където сте се запознали за пръв път. Изследвайте датата, часа и мястото, където сте подписали официално брачния си договор. Изследвайте собствените си натални карти. Съпоставката на всички тези карти ще ви даде идея какво е записано във вашия „духовен брачен договор“. На базата на тази основа ще разберете какво вие трябва да давате от себе си и какво вашия партньор по идея би трябвало да ви дава на вас. Това е сложна материя и много малко хора могат да получат подобно самопознание по обективен и безпристрастен начин. Също така съм забелязал, че не всички астролози са достатъчно добри да се специализират в тази тема. Затова, ако мога да си позволя една закачка, търсете такъв астролог, който да е роден със Слънце и Венера във Везни в 3 дом. Според мен именно такъв човек би могъл най-добре да ви съдейства за изясняването на правата и задълженията във вашата конкретна връзка.

Желая ви много любов и лично щастие!

(Макар предполагам, че сами разбирате, че само с пожелания това няма как да стане.

Нужен е още много труд и постоянна работа!

Астрологията може да ви бъде пътеводител в това направление!)