Трета световна война: резултати

16.08.2017

Вече от много години пиша на темата, че в момента се води Трета световна война и че България е потърпевша страна в тези процеси. Можем условно да приемем за начало на Третата световна война падането на Берлинската стена през 1989 г. След това последва разпадът на Съветския Съюз, който кулимира с приемането на новата Елцинска конституция през 1993г. В нея официално се закрепи капитулацията на СССР пред Западния свят. С новата конституция фактически се призна разчленяването на тази огромна държава на множество малки (фактически несуверенни) държави. Началото на горещата фаза на Третата световна война беше дадено с бомбардировките над Югославия през 1999г. Тогава Русия не се намеси, за да защити териториите намиращи се досега под нейната сфера на влияние. А България тогава раболепно предостави въздушен коридор за натовските бомбардировачи.  Последва приемането на редица източно-европейски страни в НАТО, а след това и присъединяването им към Европейския съюз. По този начин всички бивши социалистически страни, които преди бяха под попечителството на СССР се оказаха победени в Третата световна война и преминаха в качеството си на окупирани държави под управлението на Западния свят.

След това станахме свидетели и на „арабската есен“, по време на която редица мюсюлмански страни от близкия изток също загубиха своя национален суверенитет и преминаха към марионетно външно управление. След това Европа беше залята от мигрантска вълна. Новопришълците и свързаните с тях терористични актове се превърнаха в много удобно оръжие за шантаж. С тяхна помощ европейците сега могат да бъдат изнудвани по всяко едно време. Така те биват принуждавани безпрекословно да слушат задокеанските си господари и стриктно да изпълняват техните нареждания. Това се отнася дори и за случаите, в които пряко се нарушават техните политически, социални и икономически интереси. По този начин беше окончателно подкопан крехкият, остатъчен суверенитет на европейските държави.

По всичко изглеждаше, че победоносният ход на САЩ не може да бъде спрян. Това обаче се случи след така наречения Евромайдан в Киев през 2013 г. Западът тогава придоби Украйна, а Русия придоби Крим. На картата бяха очертани границите, от които руснаците не смятат да отстъпват и ето, че оттогава до сега вече три години сме свидетели на позиционна война. Американците въвеждат санкции, руснаците въвеждат контра-санкции, но нито едната, нито другата страна не смятат да отстъпват. Крим се превърна в точката, в която фактически може да се каже, че настъпи обрат във войната. Както във Втората световна война настъпва обрат след неуспешната многогодишна блокада на Сталинград, така и сега обратът ще настъпи след многогодишната неуспешна блокада на Донбас.

По време на предишните две световни войни България винаги е заставала исторически на грешната страна. Тя винаги се е обявявала в подкрепа на Запада и винаги е излизала губещата страна. Да вземем например Първата световна война. Тогава България се присъединява на страната на Германия и в крайна сметка търпи тежко поражение и национална катастрофа. Условията на поражението са закрепени в позорния за България Ньойски договор. Същото се случва и по време на Втората световна война. България отново влиза в съюз с фашистка Германия и отново губи войната. Заедно с това губи и немалко територии.  И понеже историята винаги се повтаря до три пъти, по всичко личи, че тази трагикомедия сега се разиграва за трети (последен) път отново.  В момента България е страна-членка на Европейския съюз. В него основна икономическа сила е пак Германия, а Европейският съюз води против Русия война. Този път войната е информационна, санкционна и икономическа. Обаче независимо, че външните политически конфигурации и методите за водене на война се менят, крайната цел и на трите войни си остава една и съща.

Така или иначе, по всичко личи, че България за трети път се присъедини на грешната страна и за трети път загуби войната. Тази теза е подробно развита в статията ми „България е вече официално под робство (за трети път)!“.  За това, че България се намира за трети път под робство красноречиво говори неподвижното положение на прогресния Сатурн. Тази планета е застанала статично в картата на България от 2005г. и ще остане в това положение до 2020г. След това ще започне да се движи назад. При ретроградното си движение планетата Сатурн ще започне да повтаря същите градуси, които е изминавала през последните 100 години. И тъй като Сатурн определя типа на държавното управление, е логично да предположим, че през 21 век в България ще се повтори под нова форма и в обратна последователност същият ТИП държавно управление, който е бил в сила в края на 19 и началото на 20 век. Тази теза е подробно развита в книгата ми „България – астрологична прогноза за 21 век“. Третото падане на България под робство се извършва именно в посочения 15-годишен период на статичен Сатурн. Периодът започва с влизането на България в НАТО през 2004г., и продължава след това с влизането на България в Европейския съюз през 2007г. Процесът скоро ще завърши, така че вече можем спокойно да теглим чертата и да подведем някои предварителни резултати.

Преди всичко трябва да обясним на някои заблудени люде някои основни положения, тъй като те все още не вярват, че България е всъщност държава, претърпяла поражение в Третата световна война и че в момента е окупирана страна, която се намира под робство. Преди всичко трябва да разясним какво означава понятието „война“. Много хора неправилно си представят, че война се води само тогава, когато наоколо избухват снаряди и падат бомби. Всъщност бомбите и снарядите са само едно частно проявление на воденето на война. В древността не е имало бойна авиация и ракети, но войни пак са се водили. Тогава са били използвани мечове, лъкове и стрели. По време на Троянската война например, е бил използван троянският кон. Тоест, тогава за първи път е била използвана военна хитрост, чрез която вражеската крепост е била превзета отвътре, а не отвън. Впрочем, в онези древни времена хората са имали съвършено друг морал. Тогава на никой владетел и през ума не му е минавало, че за лична облага е можел да предаде на тепсия ключовете от крепостта на противника и да даде в плен на врага си цялата държава. Докато в наши дни моралът на управляващите е паднал на толкова ниско ниво, че това е станало повсеместна практика. С две думи, мени се въоръжението и тактиката, но стратегията и изобщо самата същност на войната не се мени. А каква е крайната цел на всяка една война?

Крайната  цел на всяка една война (от древността до наши дни) неизменно се състои единствено само в това да се завладее територията на страната-жертва и да се установи контрол върху управлението над чуждите земи и над туземното население. С други думи целта на войната винаги е била неизменна: да се отнеме суверенитетът от потърпевшата държава, и да се наложи външно управление върху тези земи от държавата-агресор. Какъв точно тип външно управление ще се установи след победата във войната – това вече е вторичен въпрос. Може тази територия да се превърне в провинция, част от друга държава (както е станало по времето на Византийското робство) или да се превърне в местен вилает (както се е случило по времето на турското робство). Или тази територия може официално да се води, че е уж суверенна, но реално да се явява един вид протекторат, тъй като местното туземно правителство безпрекословно изпълнява всяко едно разпореждане от Брюксел (каквото е положението сега, по време на Европейското/американското робство). И в трите случая общият знаменател е липсата на национален суверенитет.

Така, че именно в това се състои същността на всяка една война. Налагането на свое собствено управление върху чуждата територия – тоест, отнемането на националния суверенитет на съответната потърпевша държава, с цел максимална експлоатация на нейните природни и човешки ресурси. А бомбите и снарядите са нещо вторично. Защо са нужни бомби и снаряди, когато чрез подкупване на националния елит е възможно ДИРЕКТНО да се достигне крайната цел на войната? Това е хем по-евтино, хем не се разрушава инфраструктурата, която вече се счита за „своя“, пък и местното, туземно население по този начин се държи много по-лесно в подчинение. То в голямата си част е тотално заблудено и продължава наивно да вярва, че все още живее в суверенна държава. То даже не разбира, че фактически вече е загубило войната и че вече отдавна плаща репарации на победителите, които всъщност го държат под робство.

Естествено, първостепенна роля във воденето на война по този начин играят средствата за масова информация. Те трябва да убедят местното население в точно обратната теза, а именно, че страната просперира, че сега сме много по-добре от преди, че бележим икономически ръст и прираст на чуждестранните инвестиции, че „преходът“ към светлото капиталистическо бъдеще продължава в пълен ход и т.н. Докато в същото това време реалността е точно обратната на това, което официално се говори. Всяка една чужда инвестиция подкопава още повече националния суверенитет. За да просперират българите, инвестициите трябва да са български, а не чуждестранни. Чуждестранните инвестиции обогатяват преди всичко чужденците, а не местните роби-българи, които в повечето случаи работят за жълти стотинки. Икономическият ръст (доколкото го има) обогатява само банките, които пак са с 99.9% чуждестранен капитал. И така нататък, и така нататък …

Опитвам се да си представя, ако по времето на турското робство в България съществуваха средствата за масова информация, с които разполагаме днес, какво би било тяхното съдържание? Предполагам нещо от следния сорт: Сутрешният блок на „Булгаристан ТВ“ щеше да обяви, че се въвежда безвизов режим за всички поданици на Османската империя и че те могат щастливо да пътуват и да работят из пределите на империята без всякакви ограничения. Тоест същият рефрен, който се носи и днес от екраните на телевизорите, само че в контекста на Европейския съюз. После щяха да ни обявят, че полицията е заловила опасен терорист, наречен Васил Левски. За щастие, по сигнал на ревностния родолюбец Димитър Общи, полицията е успяла да залови терориста в Къкринското ханче и скоро съдът и прокуратурата ще си свършат работата. След това ще ни съобщят, че благодарение на справедливата политика на Империята все повече и повече еничари си намират добра държавна работа в служба на султана в Анадола. После ще следва интервю с млад еничарин, който с ентусиазъм ще разкаже за това колко добре се отнасят с него на новото му работно място и как няма търпение да се върне в България, за да може да убеди колкото се може повече гяури в това да станат правоверни. И така нататък … Предполагам схващате същината.

Практиката показва, че новите информационни методи за водене на война работят най-ефикасно върху онези нации, които са склонни към илюзии и самозаблуди. Тоест най-ефективно се поробват информационно онези нации, чиято народопсихология включва склонността към неправилно възприятие на обкръжаващата действителност. Те най-лесно биват завладявани посредством информационна война, която е сравнително евтин начин за водене на военни действия. Другият метод за завладяване с бомби и снаряди се оказва доста по-скъп и има много неприятни странични ефекти. Освен това този начин на водене на война се оказва и много по-резултатен, тъй като народите-жертви на подобен род агресия с десетилетия наред не могат да се усетят, че срещу тях тихомълком се провеждат ефективни бойни действия, които водят до физическото изтребление на дадения народ. Просто в дадения случай жертвите си отиват една по една, кой от глад, кой от недоимък, кой от липса на лекарства, някои умират от сърдечен удар, други полудяват, трети скачат от балкона или се замозапалват – изобщо сценариите са безконечно много. И какво се получава? Уж наоколо не падат бомби и снаряди, а фактически се води пълномащабна война, вследствие на която всяка година изчезва населението на един средно-голям български град. Едва след десетилетия, като се видят крайните резултати от войната, някои отделни индивиди започват да се усещат какво всъщност става.

Например, едва след като се види, че българското население е намаляло наполовина, а малцинственото население е скочило по численост няколко пъти се вижда, че нещо не е наред. Или когато се види, че цялото национално производство е почти напълно съсипано, но затова пък пазарът е залят със скъпи западни стоки (предимно боклуци), то тогава някои започват да се усещат. Или като се види, че в следствие на десетилетия на целенасочено провеждана образователна политика, населението е масово оглупяло и умствено деградирало до едно скотско положение (както между впрочем е било и по времето на турското робство), то едва тогава някои хора започват да се усещат, че ние действително сме под робство и нас действително ни управляват като роби.

Кои са тези народи, които така да се каже по рождение са склонни към самозаблуди и илюзии? На първо място това е българският народ, а на второ място – това е руският народ. Защо твърдим това? Защото в етническите карти и на двата народа откриваме планетата Нептун в първи астрологичен дом, а нации с такова астрологично разположение не могат да възприемат обкръжаващата действителност по обективен начин. Те я възприемат или САМО по положителен начин, или САМО по отрицателен. И двата подхода са неправилни. Първо десетилетия наред се живее с една илюзия и народът вярва, че всичко в държавата е цветя и рози. После следва жестоко разочарование, след което народът започва да вярва, че всичко в държавата е кал и помия. В действителност, нито едното твърдение е вярно, нито другото. Истината всъщност е винаги някъде по средата, но Нептун за съжаление не може да я види по обективен начин. След изживяното разочарование народът устройва живота си съобразно следващата нова илюзия и отново всичко става цветя и рози … и така, докато не настъпи следващото огромно разочарование.

Има ли някакъв начин, народи с Нептун в първи астрологичен дом да се измъкнат от порочния кръг „илюзия-разочарование-илюзия…“ и така до безконечност? Има. При това този път е само един-единствен! Той се нарича „обективно самопознание“. Най-добре това се прави на научната основа, която предлага астрологията. Само чрез научно, обективно самопознание на народностната народопсихология могат такива народи да се измъкнат от обръча на водените срещу тях информационни войни и да завоюват отново своя национален суверенитет. За целта обаче е необходимо първоначално немалко мъжество и усилия да се погледнат напълно обективно какво представляват. А за съжаление народите с Нептун в първи дом полагат немалко усилия точно в обратната посока – те със зъби и нокти отказват да получат себепознание. На тях им е по-удобно да живеят в красива илюзия, отколкото в горчива действителност. Жалко. Защото именно по този начин те стават най-лесната плячка на други народи, които пък изобщо нямат склонността да витаят в облаците, а имат далеч по-практичен и хладнокръвен подход в живота.

В помощ на българите вече съм написал и издал книгата „Рождена карта на българския етнос“. Това е оръжието, което им се предлага от духовния свят. Но какво правят те с него? Борят ли се да получат това самопознание? Нищо подобно. Обръщат се на другата страна, правят се на заспали и си намират милион оправдания защо не желаят да прочетат и една страница от въпросната книга. Статистиката показва, че от датата на издаването ѝ до сега (тоест повече от една година), книгата са си купили само около 150 човека. Сами изчислете като процент за каква нищожна част от населението става въпрос. О, неразумний юроде! Ако ти сам не се занимаеш със собственото си самопознание и не го използваш за собственото си благо, то тогава други народи ще го направят вместо теб и ще го използват против теб, с цел да те експлоатират и заробят още повече!

Затова, когато  говорим, че вече фактически сме загубили Третата световна война и трябва десетилетия наред да плащаме съответните репарации, трябва честно и справедливо да кажем и защо ни се е случило това. Това не ни се е случило само защото агресори отвън са пожелали да завладеят страната ни. Такива мераклии исторически винаги е имало. Но държавата ни е оцелявала, понеже е имала съпротивителни сили. А защо в миналите векове е имала съпротивителни сили, а днес няма? Защото планетата Нептун е открита едва през 1846 година. До тогава, по времето на Първата и на Втората български държави нашият народ е имал единствено само Юпитер в първи астрологичен дом. С откриването на Нептун и със заставането му в точен съвпад с Асцендента картината радикално се променя.

При руснаците положението е подобно. До 1846 година техният първи дом е бил празен. След това там застава Нептун и започва да замъглява и тяхното възприятие за света, както и обективното им самовъзприятие за самите себе си. Неслучайно само тридесетина години след откриването на планетата Нептун те провеждат освободителната за България руско-турска война. Те са си мислели, че създавайки Третата българска държава ще имат на Балканите верен, (православен), стратегически съюзник. Лъгали са се. Историята го показва. Напразно са отишли техните жертви, защото България сега отново е поробена и всичко се е върнало горе-долу пак на предишното си положение. И на наша територия за наш национален срам и позор сега са изградени и действат не една или две, а цели четири военни бази на НАТО. Техните оръжия са пряко насочени към Русия – нашата освободителка. Ето за каква черна неблагодарност става въпрос. Но най-страшното е, че една голяма част от българския народ продължава и до днес да живее в илюзии и да строи въздушни кули. Последните избори го доказват. Отново и отново, българите продължават да правят „европейски избор“, който е всъщност самоубийствен за нас, тъй като той означава пълен отказ от национален суверенитет. Единствено само благодарение на руското оръжие България е успяла да добие своята свобода и държавен суверенитет. Толкова ли е трудно да се разбере тази простичка истина?

Така, че не вярвайте на медиите, а започнете да мислите със собствените си глави. Всъщност това е единственият начин за нашето спасение и оцеляване. Всичко друго води в дългосрочна перспектива до постепенното изтребление на останалите живи на планетата земя българи, руснаци и други славянски народи и заселването на техните територии с чужди етноси. Това е планът! Тази война ще се води до последно, защото тя е в основата си религиозна война. Подробно за това съм писал в статията си „Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!“.

Колкото по-рано се събудим и започнем да действаме, толкова по-добре. Никога не е късно да се започне. Макар, че войната е официално вече загубена и врагът от много години се е разположил удобно на наша територия, винаги и по всяко време може да се започне национално-освободително движение. В миналото нещата са се извършвали именно по този начин. Според мен и сега историята ще се повтори пак. Външната форма ще е различна, но съдържанието на процесите ще си остане същото. Важното е колкото се може повече хора да придобият яснота за случващото се. Оттам нататък пътят е ясен.

Нека да кажа какви бяха последствията от Третата световна война и за мен лично. След смяната на политическия режим у нас през 1989 г. аз както и милиони други българи бяхме изправени пред един от трите избора – имиграция в чужбина, оцеляване на място или съпротивителна борба. Практически нито един българин не пое по третия път. Всички избраха според своите възможности и шансове един от първите два. Аз, както и около 2 милиона други българи тръгнахме по пътя на имиграцията. Така се оказах в Австралия. Дълги години живях със заблудата, че имам две родини – едната по рождение, а другата – по натурализация. Това се оказа фантазия. Истината е, че аз реално нямам родина. Едната къде зорлем, къде доброволно ме прокуди да се махна и от 1989 г. досега от нея нищо добро не съм видял. А другата макар и формално да ме е приела като свой, фактически никога няма да ме приеме като свой истински. Това е истината. И тук вината не е в конкретната страна, защото положението е абсолютно същото в Европа, САЩ, Канада и където и да било другаде по света.

Истинска реализация за българите е възможна единствено само в рамките на нашата собствена държава. Извън границите на държавата ни, ние винаги ще се скитаме немили-недраги и само ще оцеляваме физически, но никога няма да можем да се реализираме пълноценно с целия човешки потенциал, които ни е заложен свише като представители на българския етнос. Изключение правят само онези българи, които са сключили брак с чужденци или пък се явяват членове на специални (често секретни) организации. Те могат донякъде да бъдат приети там и като свои. Но това е един действително нищожен процент. Огромното количество българи – емигранти в която и точка на света да се намират, ще си останат на нивото на задоволяване на базовите си потребности.

По скалата на Маслоу те едва ли някога ще се издигнат по-високо от второ-трето ниво. Тоест, за българските имигранти пътят към признанието и истинската творческа себеизява е затворен по дефиниция. Това не означава, че за останалите в България граждани тези пътища са отворени. Там те също вече от тридесетина години са плътно затворени, поради наложеното през това време външно колониално управление. Но те БИХА БИЛИ отворени при наличие на действителен национален суверенитет. Впрочем положението беше именно такова в Народна република България и може би така ще бъде след няколко поколения, когато Сатурн започне да повтаря старите си градуси. Но сега в момента положението е именно такова, каквото го описваме. И всички ние носим своята вина за това, което се е случило. Защото крайно време е да разберем простичката мисъл, че личното щастие на всеки един от нас е невъзможно извън общата ни съдба като етнос.

Ясно е защо изгониха толкова много народ от България – умни и образовани хора не бяха нужни на новата колониална администрация. Те имаха други планове за новозавоюваните територии – циганизация, оскотяване, затъпяване и зомбиране. И плановете им се изпълняват доста успешно. А какво да правим с умните българи, които отидоха зад граница? Ако дори и само един процент от тях са успешни, то тогава би трябвало да са налице в медиите поне 20,000 истории на успешни български имигранти – такива, които са реализирали пълния си творчески потенциал, даден им по рождение. Само, че за толкова години колониално управление от 1989г. насам, вие няма да намерите по медиите и стотина, двеста такива истории. И то пак, нека да уточним – говорим за българи, които не са женени за чужденци и които не влизат в специални тайни общества.

Следователно успешни българи, които по скалата на Маслоу да се изкачили до четвърто или пето ниво практически няма. Защото, за да твърдим противното трябва да намерим не само отделни единични случаи, а да докажем, че поне 10-20 процента от всички имигрирали са се реализирали успешно с целия си човешки потенциал. Гледането на стари и болни хора, брането на малини, работа като сервитьор или като чистачка не е реализиране на целия човешки потенциал, а е физическо оцеляване, т.е. задоволяване на базовите потребности, или първо ниво по скалата на Маслоу. Дори работа като обикновен служител, технически работник или програмист също не е пълноценна реализация. Колко редови българи-емигранти познавате, които са мениджъри, директори или ръководители на крупни проекти? От милионите български имигранти в чужбина на четвърто или на пето ниво са се изкачили не повече от няколко стотни или хилядни от единия процент. Затова тук не става въпрос за някакво недоразумение или за някаква грешка, а за съзнателно и целенасочено провеждана политика, вече десетилетия наред.

Ще дам пример със себе си, как аз „се реализирах“ зад граница? Давам пример със себе си, тъй като съм човек с две висши образования, притежаващ няколко десетки дипломи и сертификати, владеещ перфектно три езика, имащ висока ерудиция, общо образование и редица многостранни способности. По принцип, ако същият аз, със същата астрологична карта, която имам се бях родил и израснал в Австралия в англосаксонско семейство, досега най-вероятно щях да се намирам на изключително висок ръководен пост и банковата ми сметка щеше да се измерва със седем и осем цифрови числа. Вместо това положението всъщност е доста по-различно.

Работих честно и почтено в продължение на 10 години на държавна служба като преподавател в техникум по електроника и електротехника. Всичко вървеше добре, докато не поисках някакво формално признание за огромната работа, която вършех. В нашата секция имаше около десетина преподавателя и всички те се водеха „старши преподаватели“ (на английски ASL1  и ASL2  – Advanced Skills Lecturer, level 1 and level 2). Започнах да си задавам въпроса, с какво аз съм по-лош от тях? Всъщност истината е, че с нищо не бях по-лош от тях, а всъщност даже бях по-добър. Затова си поставих за цел да завърша второ висше (педагогическо) образование и постигнах това в рамките на една година. И за да не ме обвиняват, че дипломата ми е от непонятно каква страна, завърших престижния австралийски университет Edith Cowan University (ECU). През 2012 г. получих магистърска степен за втори път. Така че вече имах две магистърски степени – една като електроинженер и сега вече още една като педагог (виж тук моето “Resume”). Теоретически сега вече би трябвало да няма прегради да се изкача до четвъртата степен в пирамидата на Маслоу – а именно: признанието! Признанието беше символично: само 2-3% увеличение на заплатата, но все пак след 10 години вярна служба и много положен труд, имах нужда от това. Но точно тук всичките ми планове удариха в метафорична тухлена стена. От страна на ръководството на техникума беше направено всичко възможно това да не се случи. Не бях изчислил най-важното. Аз за тях бях и си оставах един преподавател от етнически произход. А това означаваше, че повишение по служба за такъв човек не може и няма да има. И макар, че бяха нарушени всички закони, въпросното повишение не ми беше дадено.

Тогава, ядосан, написах няколко академични статии. Едната от тях се казваше: „Задължителни, желателни и „би било отлично ако ги имаме“ квалификации за лектори, мениджъри и директори в професионално-техническите учебни заведения“. Тази статия още си стои на сайта на австралийския парламент, тъй като през 2013г. беше взета под внимание заедно с редица други документи, с цел уж някакво изменение на условията за обучение в техническите училища в Австралия. Основната идея на тази академична статия се състоеше в това, че докато от лекторите се изисква да имат по няколко квалификации в различни учебни области, директорите в същото това време често нямат дори и минимално средно-техническо образование. Естествено визирах директора на моето учебно заведение. И какво мислите се случи? Дали уволниха посредствения директор без образование и назначиха друг по-кадърен? Нищо подобно. Уволниха всички високо-квалифицирани лектори, без изключение (включително и мен), под най-различни благовидни предлози. Дадоха ни по една годишна заплата, като компенсация, за да не се оплакваме, но крайният резултат беше именно този.

Вместо да повишат нивото на един-единствен човек (директора), за да може да има все пак някакъв паритет с целия преподавателски персонал, уволниха абсолютно целия преподавателски персонал в нашата секция (като всички те бяха специалисти от най-високо ниво), а след това назначиха на тяхно място посредствени хора, с много по-ниско образование или изобщо без образование в областта на електротехниката. Стигна се дотам, че лектори по механика  сега преподават  едновременно както механика, така и основи на електричеството. По този начин необразованият не можẚ да вдигне своето ниво, но затова пък успя да свали катастрофално летвата за цялото учебно заведение. На този мизерен фон сега вече не е чак толкова очебийна липсата му на елементарно образование. Този човек и до ден днешен си е на същия пост. По мои изчисления ако преизчислим заплатата му в български левове, всеки месец (в продължение на десетилетия) държавата му плаща около 30 български минимални работни заплати за неговия „висококвалифициран“, управленчески труд.

За тези, които са си помислили, че това е някакво недоразумение, а не целенасочена политика, веднага давам и друг пример. Съвсем наскоро в друг подобен техникум се отвори длъжност за преподавател по електроника. Изискванията, за този тип преподавателски длъжности, както казах са много големи. За да се кандидатства трябва да се изпишат доста листове с примери и доказателства, че кандидатът е подходящ за длъжността (т.нар. Selection Criteria). На пръв поглед аз бях идеалният кандидат – магистърска степен като електроинженер, магистърска степен като педагог, сертификат за преподаване в средни технически учебни заведения, сертификат за работа с деца ненавършили 18 годишна възраст, чиста справка за съдимост, 10 годишен преподавателски опит по всички учебни предмети (дори и най-сложните) и чиста справка като работник на държавна служба през цялото това време. Имаше само едно „но“, и то се заключаваше в дългото ми и трудно-произносимо българско фамилно име.  Защото знаете ли кой спечели контракта? Един младеж, който дотогава работеше там като техник. Той дори не е инженер и не може да преподава сложни технически предмети, защото сам все още не ги е изучавал. Единственият преподавателски опит, който има е няколко семестъра по охрана на труда. И това е. Затова пък той вече се е сработил с колектива, той е, така да се каже „наше момче“, има „правилен“ етнически произход и ще може с лекота да обслужва нашите клиенти – учениците.

Искам да бъда разбран правилно. Нямам нищо лично против конкретното момче. То сигурно ще положи много усилия да си върши добре работата. Но колкото може, толкова ще направи. То не може да надскочи себе си. А специалистът с две висши образования може през това време да се занимава с любимата си астрология или да се запише в бюрото за безработни, ако желае. На него явно не може да му се гласува доверие, защото той има „неправилен“, български произход. Но аз вече почти от 20 години живея и работя в Австралия. Излиза, че за цялото това време все още не съм успял да си завоювам доверие? В такъв случай боя се, че Бог няма да ме дари с достатъчно дълъг живот, за да мога да докажа това на австралийските власти. Не казвам това, за да се оплаквам, че съм зле материално. Все още има достатъчно хора, които ме търсят за астрологични услуги и това действително ми помага да си плащам сметките навреме и да поддържам интернет сайта си.

Но си мисля и нещо друго. Настъпиха времена, в които умните и способните хора не се търсят и не се оценяват в достатъчна степен вече нито в България, нито на Запад. Например, в България вече е ясно, че прекалено умни учители не са нужни, тъй като там основната цел е дебилизацията и затъпяването на туземното, младо поколение. Но по всичко личи, че в последните години подобни процеси се разгръщат и тук. Учебните заведения са фокусирани изключително само върху печалбата, третират учениците като клиенти, а учителите се разглеждат като един вид „обслужващ персонал“ за клиентите. Тази практика се е разпространила вече не само върху частните учебни заведения, но и върху държавните.  По този начин обслужването на клиентите от страна на учителите (така наречения „customer service“) се оказва най-важния критерий. Той е вече много по-важен от това кой преподава, какво преподава и кой какво научава. Важното е учениците (тоест клиентите) да са щастливи. Тази обърната пирамида на ценности ще доведе в крайна сметка (и вече води) до дебилизацията и затъпяването и на австралийското младо поколение.

А в същото това време в Китай през последните 20 години се разгръща феноменална програма за изключително силно образование със мощно държавно участие. Как мислите китайците успяха само за 20 години да построят такава огромна индустриална и производствена база? С какви инженери направиха това? Явно не с тези, които са подготвени в България или в Австралия, а с техни собствени кадри. Кой ги обучава и как ги обучава? Явно там се работи по съвсем различна (може да се каже, диаметрално противоположна) методика. И като се имат предвид усилените темпове на имиграция на образовани китайци в Австралия, не е трудно да се досетим, че Австралия само след едно поколение най-вероятно ще изглежда по доста различен начин. Тогава ясно ще се видят кармичните последствия от провежданата сега държавна политика. След като австралийците не доверяват на нас (които сме все пак хора от същата раса, европейци и християни), то тогава след едно-две десетилетия ще им се наложи волю-неволю да се доверят на китайците – хора от друг континент, от друга раса и представители на съвсем различна култура, със съвсем различна ценностна система. Не казваме, че тя ще е по-лоша или по-добра, а само казваме, че тази бъдеща Австралия ще е доста по-различна от настоящата Австралия и от онази, която е съществувала през последните 100 и няколко години.

Но да се върнем на България. Написах всичкото това, защото исках дебело да подчертая, че реализацията на всеки един българин зад граница по принцип е възможна само в определени рамки. Те включват в най-добрия случай задоволяването на базовите нужди, безопасността и здравето на индивида, както и любовта в личния живот (ако това е заложено да се случи по астрологична карта). Достигането на другите две по-висши нива, като обществено признание и личностна творческа себеизява (тоест всичко това, което е заложено като таланти и способности в човека) не могат да бъдат проявени в условията на имиграция. Това може да стане само в условията, създадени вътре в държавата, където се е родил и израснал индивидът, и то само при условие, че тази държава разполага с национален суверенитет. При условие, че той липсва, индивидът не може да се реализира пълноценно където и да било: нито в собствената си държава, нито зад граница. Това е, скъпи читатели само един от многото странични ефекти на живота под робство, когато държавата, в която си се родил е загубила своя национален суверенитет!

Ако желаете да подкрепите сайта материално, моля натиснете бутона по-долу: